— Все още не… — поклати глава Хауи.
— Ето как виждам аз нещата: Хукър е мъртъв. На Гарви и един-двама тексаски милионери им предстоят неприятни дни. Един огромен картел ще изчезне от лицето на земята. Може да се проведат няколко големи международни дела с обвинения в убийство. Цялата разузнавателна общност ще бъде разтърсена. Но останалата част от историята никога няма да види бял свят.
— И защо, лейтенант?
— Защото никой не може да докаже нищо.
Хауи се наклони напред с блясък в очите.
— Но аз не мога да не се занимавам с тази част — продължи О’Хара. — Трябва да го направя заради самия мен… разбирате ли какво искам да ви кажа? Тази история дълбоко ме засяга.
— Е, и?
— Е, и… аз не вярвам в случайните съвпадения. Не вярвам, че Фалмаут се е обърнал към вас просто защото му е допадал бостънския „Стар“. Аз съм бил манипулиран от самото начало.
— Не ви разбирам, лейтенант.
— Разбирате ме. При това ме разбирате много добре.
Изразът на лицето на Хауи стана студен. Почти незабележима тръпка на гняв премина по лицето му.
— Да не искате да кажете, че аз имам нещо общо с това?
— Няма никакво съмнение, че е така.
— Не долавям ли нотка на самодоволство във вас?
— Естествено, че съм доволен. — О’Хара премести някакви предмети от края на писалището и седна на него. — Куил, или Гарви, ако щете, ме накара да се замисля. Знаете ли кой според него е сложил началото на цялата тази история? Горкият стар Ред Бриджис, само че той не е имал и най-малка представа как ще се завъртят нещата. През март 1945 година „Кира Мару“ — японски кораб с припаси — бавно се е приближавал към пристанището на Токио, след като пет наши бомбардировачи му нанесли сериозни поражения. Малко преди целта си корабът потънал и по-голямата част от екипажа успяла да се спаси на островите Бонин. Пет години по-късно един бивш моряк на име Ред Бриджис провеждал операция по изтегляне на потънали кораби по японското крайбрежие. Преди това бил говорил с двама моряци от потъналия „Кира Мару“. Те му разказали за каргото и споменали, че разпознали кораба от повърхността в плитчините край един от Вулканичните острови. Той слязъл под водата, за да се убеди сам, и открил, че от океанското дъно, на не повече от двайсет фатома дълбочина, блика нефт.
Само Ред знаел за това. Не споменал пред екипажа си, но споделил информацията с един човек — стария си приятел Александър Хукър, който бил бивш военен губернатор на Южно Хоншу. В резултат Ред станал богат човек, но в крайна сметка това довело и до смъртта му. А Хукър станал един от двамата на света, знаещи точното местоположение на онова, което впоследствие се оказало най-голямото находище на петрол на земята.
Това подтикнало Хукър към изграждането на неговата империя. Организирал финансиране от богатите си приятели. Хора от елита като самия него. Хора, които вярвали, че трофеите се полагали на победителя. Като бароните, на които се възхищавате вие, мистър Хауи. Фиск, Доъни, Морган и останалите пирати — хора като някои от фотографиите по стените на яхтата ви. Та вие дори сте собственик на яхта, притежавана едно време от Доъни.
— Моля ви, преминете към същественото — каза Хауи.
— Същественото, казвате? Същественото е, че вие сте един от тях. Сдушили сте се с групичка други хора, заемащи ключови постове. И мисля, че сте един от финансистите на тези въртележка. Използвали сте влиянието си да възпрете Зимния, но само защото сте се страхували от Хамелеона. Хукър е съумял да ви убеди, че Хамелеона е сериозна заплаха, а Фалмаут е убедил Хукър, че аз съм човекът, който може да го намери. Хукър е бил на крачка от пълната реализация на плановете си, за да позволи някому да сложи край на толкова много години старателно планиране.
— Каква реализация?
— Създаването на обстановка на финансова паника. Първо, да се вдигнат цените на петрола и да се нанесе удар по автомобилната промишленост. Когато тя рухне, ще я последва и стоманодобивната. Ще скочат лихвените проценти, а това ще затрие бизнеса с недвижима собственост. Синдикатите ще паднат на колене. Е, това е достатъчно, за да се разпростре пожара на паниката. И когато всичко утихне, в кого ще бъдат парите? Във вас! Основните акционери на „Мастър“.
— Това е нелепо опростителство, лейтенант. И не е достойно за вас.
— О-о, Хукър не мислеше така. Това е била основната му цел. Не знам дали щеше да успее или не, това могат да покажат числата. А и никога няма да научим кои са били основните Играчи, защото Хукър бе единственият, който знаеше всичко, а той е мъртъв.