Перфектно.
На следващия ден обядваха в „Ла Кот Баск“, прекараха по-голямата част от следобеда, разглеждайки новата експозиция в Музея на модерното изкуство, пийнаха по едно при „Чарли О“ и отидоха да се пързалят на кънки на Рокфелер Плаза. След това тя отиде да се преоблече и отново се срещнаха за вечеря пред „Фор Сийзънс“. Беше облечена в официален черен костюм, под който се виждаше строга блуза от бяла коприна, обшита с ирландска дантела, чиято висока яка стоеше обърната точно под брадичката, с неизбежната шапка и воала, който й придаваше някаква мистериозност. Не говореше много, но когато казваше нещо, разговорът се въртеше далеч от личните проблеми. Както често става при неопитните любовници, те отбягваха личните въпроси и поддържаха атмосферата на тайнственост колкото се може по-дълго. След вечерята, поддали се на магията на сезона, те спряха да послушат коледния хор на Рокфелер Плаза и се отправиха да разглеждат витрините по Пето авеню.
Отново заваля, но вятърът беше утихнал и по тротоара започна да се натрупва сняг. Минаха няколко таксита с надпис, показващ, че са приключили работа. Някак неусетно улицата опустя, с изключение на един заблуден файтон, отклонил се през няколко преки от Плаза до Сентръл Парк. Впрегнатият кон унило потропваше с копита по снежната покривка, а кочияшът — млада жена с черен цилиндър и копринена роза в лентата, се гушеше под одеяло. Той й махна с ръка, излизайки по средата на Пето авеню и тя се съгласи да ги откара до Шейсет и трета улица.
Те също се сгушиха под топлото одеяло и той сложи ръка през раменете й, притегляйки я към себе си, обръщайки лицето й към своето с лек подканващ натиск, а тя, приемайки поканата, го целуна съвсем леко, докосвайки с език долната му устна. После се целунаха отново. И пак, изучавайки лицата си с крайчетата на пръстите, докосвайки се с език отново и отново.
Когато стигнаха в апартамента й, Пето авеню беше опустяло. Вятърът се бе изтощил да духа, снегът падаше почти вертикално и запълваше коловозите по платното. Някаква спокойна тишина се бе спуснала над всичко. Той даде на младата жена три банкноти по десет долара, скочи от каретата, галантно пренесе на ръце своята дама над подгизналия тротоар до навеса над входа на сградата, а после тя го хвана за ръката и го поведе през фоайето. Зад тях, приглушен от падащата снежна пелена, изплющя камшик. Когато влязоха в апартамента й, тя веднага се извини и се отправи към спалнята.
Апартаментът й, който се намираше на четвъртия етаж и гледаше към парка, беше малък — само с една спалня — но подреден с вкус и в дневната имаше открита камина. Все пак нещо липсваше, но му бяха необходими няколко секунди, преди да осъзнае, че в стаята липсват каквито и да са лични вещи. Нямаше картини, отсъстваха сувенири. Беше като стая, подредена за изложба в мебелен магазин.
Остана прав, оценявайки обстановката около себе си още малко, а след това отиде в тоалетната за гости и затвори вратата зад себе си. Разкопча панталоните си. Високо на лявото му бедро се виждаше кожен колан, на който висеше ножница, спускаща се от вътрешната страна на бедрото. Дръжката, стърчаща от нея, беше изтънена до максимум, а след това бе обработена така, че да пасва на ръката му. Той сложи пръсти върху нея и изтегли дългото острие, приличащо на длето, използвано от скулпторите. Внимателно го огледа. Ръбовете проблеснаха зловещо. Острието беше отрязано на пет инча от дръжката и бе заточено така, че върхът му представляваше игла. Докосна го леко с показалец, но въпреки това то проби кожата му. Той изсмука капката кръв, вдигна панталона си и се пресегна, за да напъха ножницата в колана зад гърба си. Провери как изглежда в огледалото и се върна в дневната.
В спалнята тихо свиреше радио. Тя го повика и той влезе при нея. Осветлението беше изгасено и единствената светлина идваше откъм половин дузина свещи, чийто пламъчета потрепваха в полумрака. Видя, че е седнала в средата на леглото, наклонена напред с наведена глава, дългата й черна коса се спускаше почти до скута й, а на раменете й беше наметната дантелена нощница. Той присви очи, опитвайки се да различи детайлите в тъмната стая.
Зад гърба му нямаше огледала.
Добре.
Приближавайки към леглото, той съблече сакото си и го метна на един стол, после разкопча ризата си и започна да я измъква от панталоните, премествайки ръцете си на гърба, за да я освободи.