Това е работа, казваше си той. Удоволствията могат да почакат. Но въпреки това бавният ритъм на барабана и красотата на младата гейша ерозираха концентрацията му.
Когато приключи с писмото, тя погледна Грубер за миг и после попита Кей:
— Кочира ва Грубер сан десу ка?
— Хай.
Тя сгъна писмото, постави го в едно от чекмеджетата на писалището, отново стрелна Грубер с поглед и с намек за усмивка кимна в посока на една от вратите, натискайки бутона под крака си. Вратата леко изщрака. Кей я отвори и въведе Грубер в Такан Шу.
Единствената светлина в огромното помещение като че ли идваше някъде от тавана, но тя бе толкова деликатна, толкова приглушена, че на Грубер му бяха необходими няколко минути, преди зрението му да бъде в състояние да различи детайлите в клуба. Пред очите му имаше арена — арена, покрита с плюш, в огромно кръгло помещение, извисяващо се на шейсет фута до плоския таван. В центъра на залата имаше малка сцена и от нея като кръгове във водата започваха концентрични амфитеатрални редици, разположени с леко застъпване една над друга, стигащи може би до средата на височината. Нямаше никакви прозорци. От всяко стъпало се стигаше до отделни ложи, разделени само с малки масички. По стените нямаше лампи, а всяко от сепаретата беше застлано с футон — дебела постелка, обикновено използвана за спане. Повечето от сепаретата бяха заети; в някои имаше по една двойка, в други — до шест души. Лицата им изглеждаха призрачни под слабата светлина.
Музиката — японска любовна песен — се изпълняваше от три гейши, които седяха на сцената в центъра на залата. Когато Кей и Грубер влязоха, единственият звук бе бавният ритъм на тайко, макар да се долавяше лек шепот на очакване откъм посетителите. В същия миг към барабана се присъедини и самисен — триструнна японска китара, която винаги звучи сякаш не е добре настроена, а след още един-два удара се разнесе и звукът на флейта.
Въпреки професията си Грубер бе съумял с годините да култивира вкуса си и веднъж даже беше изпълнявал ролята на вътрешен декоратор като елемент от легендата. Той си помисли „Това място е чудото на голата елегантност: всичко в залата е от значение. Тези проклети японци, човек трябва да им признае, че имат безукорен вкус“.
Измина известно време, преди Грубер да осъзнае, че всички посетители са обърнали погледи към тавана, където от шейсет фута се спускаше бавно голям плексигласов диск, поне дванайсет фута в диаметър. Беше перфектно балансиран благодарение на четири кадифени въжета, прикрепени към периферията му и свързани на десет фута над диска към едно-единствено въже, което се издигаше до макарата, скрита от фалшивия таван.
Цветното осветление бавно избледняваше със спускането на диска. Той можеше да вижда пред него. Там стояха двама мъже и една жена. Мъжете бяха японци, но не на еднаква възраст. Единият беше на не повече от двайсет, двайсет и една година, а другият бе над четирийсетте. И двамата бяха атлетично сложени и мускулестите им тела бяха намазани с масло. Носеха набедрени препаски. Жената беше от бялата раса, може би с малко полинезийска кръв — млада, под двайсетте и миниатюрна, макар тялото й да бе изящно, гърдите не много големи, краката не много къси. Облечена бе в свободно падаща туника, която стигаше до средата на бедрата й. Мъжете имаха превръзка от черна коприна на очите си. Тя нямаше.
И той си помисли: „Ех, дори шоуто им ще бъде едно есе на тема елегантност на стила“.
Порнографско? Разбира се. Но в никакъв случай непристойно.
Дискът продължаваше да се спуска и със спускането започна бавно да се върти. А двамата мъже започнаха да галят жената, всеки по различен начин. Младият беше по-пламенен, ласките му по-настойчиви, движенията му по-директни. По-възрастният започна с докосване с връхчетата на пръстите си, тръгвайки от нейните пръсти, бавно придвижвайки се по дължината на ръката, погалвайки ямката на мишницата, продължавайки надолу към коляното, а когато отново тръгна нагоре, пъхна едната си ръка от вътрешната страна на бедрото. Тя отметна глава и дългата й черна коса се пръсна далече под кръста й. След това започна бавно да движи глава напред-назад в ритъма на музиката.
— Сега трябва да върви — обади се Кей.
Грубер беше започнал съвсем слабо да се изпотява под носа.
— След малко — отсече той тихо, без да отмества поглед от въртящия се диск.
Темпото на музиката започна да нараства, а с това се вдигна и градусът на емоциите на триото. Младежът забави ритъма на своите ласки, докато другият го ускори. Жената беше докосвана от четири ръце, които като че ли изследваха всеки инч на тялото й, галеха меките части на ушите й, клепачите, устните, гърлото й.