Тя се поклащаше напред-назад, а мъжете се приближаваха към нея и започнаха да се люшкат заедно в общ ритъм, хванати за ръце. Темпото на музиката се усилваше, но тя не изоставаше от него. Колкото по-бърз ставаше ритъмът, толкова по-френетична ставаше тя.
Грубер гледаше като прикован. Погледът му не изпускаше диска нито за миг. Устните му бяха пресъхнали, капки пот се появиха и по челото му.
„Всичко е възможно тук, помисли си той, наистина е трудно да се прецени къде свършва реалността и къде започва фантазията.“
По-възрастният мъж пъхна ръка под туниката и започна да разтрива корема й, а по-младият вдигна ръце пред гърдите й и ги обхвана, без да ги докосва — следваше контура им през ефирната материя. Тя се облегна назад на лакти, погледна по дължината на тялото си и надигна таз, така че ръката на по-възрастния мъж да се окаже в долната част на корема й. Той обърна ръката си така, че пръстите му да сочат надолу и леко я пъхна между краката й.
Тя изстена, а публиката реагира незабавно. Лек шепот се разнесе из залата.
Тя започна да се движи в унисон с ръката на партньора си, плъзгайки се срещу нея, леко надигайки се, позволявайки му да я милва така, че дланта му едва да докосва окосмението й. Младият мъж накрая прекара ръка през зърното първо на едната й гърда, после по другата, а тя реагира на милувката, като свали презрамките на туниката си, оставяйки я да се свлече. После се изправи в седнало положение и започна да гали двамата си любовници, които видимо се възбудиха от докосванията на ръцете й.
Кей докосна лакътя на Грубер и прошепна:
— Трябва да вървим сега. Шоу скоро свършва.
— Както я карат, ще останат на сцената със седмици — обади се Грубер. Усещаше, че слепоочията му пулсират в такт с музиката.
— Можем да дойдем след това и да видим друго шоу. Може би утре вечер.
— Още една минутка — прошепна Грубер раздразнено.
— Окей, приятел, гробът си е твой.
— Думата — каза Грубер, без да сваля поглед от диска — е „погребението“. „Погребението си е твое“, това е изразът.
Тримата изпълнители бяха престанали да действат мълчаливо. Жената беше сложила ръка върху ръката на по-възрастния мъж и я насочваше все по-дълбоко и по-дълбоко.
Кей не гледаше какво става. Той беше забил поглед през залата в един от тъмните ъгли и чакаше.
Дискът се беше спуснал под нивото на зрителите от най-горния ред. Движенията на младата жена бяха станали спазматични. Прожекторите разкриваха, че стиска здраво челюсти. Всеки мускул на тялото й беше напрегнат. Изведнъж тя дръпна препаската на по-възрастния мъж, той скочи гол, а тя започна да го гали по цялата му дължина. После двамата легнаха до нея и започнаха да я целуват по гърдите, по корема, по бедрата. През стиснатите й зъби се изтръгна напрегнат писък.
— Скоро вече ще е много късно — прошепна Кей.
— Добре, добре — изръмжа германецът и Кей го поведе към една врата отстрани на арената.
Тя влязоха в помещение, подобно на голям килер, осветено от единствена синя лампа на тавана. Пред тях имаше втора врата.
— Почакай малко — прошепна Грубер. — Къде ме водиш?
— Всичко е окей — успокоително каза Кей. — Тук, от другата страна на вратата, е залата за упражнения. Нали в клуба не трябва да влиза външна светлина, окей.
Той затвори вратата, през която бяха влезли. Музиката мъчително сладко продължаваше в съзнанието на Грубер, макар вратата да беше дебела и през нея да проникваха само ударите на барабана. Но беше загубил концентрация и с мъка се опитваше да направи обратния преход от фантазия към реалност. Кей отвори другата врата и в малката стаичка нахлу светлина. Половин дузина стъпала водеха надолу към тесен ярко осветен коридор. Индиректното осветление беше толкова ярко, че с труд различаваше мястото, където стените се събираха с пода. Ритъмът на музиката се превърна в спомен. Но сцената беше отчетливо запечатана в съзнанието на Грубер и той не можеше да се отърси от нея.
Кей отведе едрия германец до една от вратите и го въведе в малка и чиста съблекалня, в която имаше шест шкафчета от тик и дълга скамейка от същото дърво. После посочи вратата в другия край.
— Парна баня. Врата от другата страна на баня води до стаята за масаж, окей?