— На вашите услуги, сър. Надявам се, не е забъркана в някоя неприятна история.
— Дори и да беше, мистър Мууни, от този миг вече нищо не я заплашва. Особено след тази апология. А, между другото, поздравления за първото място в рейтинга за днес следобед.
— Благодаря. Много ви благодаря.
— Дочуване, мистър Мууни. Благодаря за времето, което ми отделихте.
Щрак.
И толкова. Какво, по дяволите, е намислил стария мръсник? Ако ми я отмъкне за някой друг канал, каза си Мууни, мисля, че знам какво ще направя: ще отида у тях и ще убия стария кучи син.
3.2
Тя слезе на четвърти етаж — под студиото — и се затича през салона към монтажната зала. Еди, най-добрият видеомонтажист на „Канал 6“, я очакваше. Добрият, стар Еди, на когото можеше да се разчита.
— Ти си ангел — каза тя и залепи целувка на върха на плешивото му черно теме.
— Твой съм. Какво си донесла?
— Уникално интервю с Джонатан Колдуел.
— Шегуваш ли се?
— О, всичко е там — каза тя и посочи видеокасетите.
Еди тихо подсвирна през зъби.
— И как, по дяволите, успя да го направиш?
— Падна ми в ръцете, Еди. Цели четири дена преследвах неговата малка сладурана и днес тя ме заведе право при него. Колко е часът?
— Четири четирийсет и пет.
— Ах, майната му, малко повече от час… Окей, нека подготвим пет минути, а аз ще приложа някоя хватка на Тъби, за да ми отпусне повече време.
— Окей, но най-добре ще бъде да ти оставя трийсет секунди за въведение, ако не склони, за да не ни се наложи да го изрязваме в последната минута.
— Той не може да ми откаже… материалът е страхотен. Всички в града са по петите на Колдуел от мига, в който беше привлечен под отговорност. А аз имам нещо, което няма никой друг.
— Хей, момиче, не е необходимо да убеждаваш мен. Трябва да убедиш Тъби Слокъм.
В пет и десет материалът беше монтиран и тя можеше да седне и напише встъплението и заключителните фрази. Качи се на петия етаж и намери Вики — шефа на студиото, който разговаряше с човек — планина.
В сравнение с Тъби Слокъм, дори Джордж изглеждаше като джудже. Беше висок шест фута и четири инча и тежеше между триста и петдесет и петстотин фунта, като по-голямата част от масата се намираше в центъра на тялото му. Огромният му корем преливаше през колана, панталоните му бяха изпълнени като арабска палатка, опъната под всеобемащия стомах, шията му беше бухнала над разкопчаната с три копчета риза, за да може да се събере. Изтънялата му коса, вчесана на снопчета от едното ухо до другото, бе винаги плувнала в пот, а когато проговореше, гласът му с мъка излизаше от туловището, за да изписука като на катеричка от филмите на Дисни.
Слокъм беше наследил туловището си заедно с работата. Беше си пълен открай време, но през последните четири години беше надебелял невероятно. Тези, които не го харесваха, обясняваха факта, че вече цели пет години бе продуцент на новините както в шест, така и в единайсет часа, на това, че беше безсрамен подлизурко на Реймънд Поли — менажерът на канала. Но дебел или не, подлизурко или не, той си беше най-силният, най-енергичен продуцент на телевизионни новини в Бостън. И докато оставаше номер едно, Поли не се интересуваше колко е дебел.
Илайза го погледна с погледа на Хилари, когато е огледал предизвикателствата на Еверест.
— Тъби, имам страхотен материал — каза тя.
— Ти винаги имаш страхотен материал, Лайза. За какво…
— Казвам се И-лайза, Тъби.
— Добре. И какво толкова му е страхотното?
— Запис на Джонатан Колдуел. Пет много силни минути, Тъби…
— Предварително ти бяха отделени пет минути, дете — каза грамадният мъж и с труд се отправи към залата с пулта. — Не четири петдесет и девет, нито пет и една. Пет минути. Та, ако можеш да минеш без встъпление и финал… чудесно.
— Изслушай ме, Тъб. Това, за което ти говоря, наистина е много силно. Записала съм го да казва, че единственият начин да се върши бизнес с арабите е чрез подкупи. Имам на лента признанието му в пет крещящи нарушения на федералните закони за банкови операции. Той твърди, че е жертва на епохата и казва, че очаква да го пратят в затвора, че всички банки постъпват по същия начин и че хората от Федералния резерв искат да дадат с него урок на другите.
— Звучи ми като динамит. Разполагаш с пет минути.