Илайза продължаваше да прави корекции в бележките си — промени в предадения контролен текст, който вече беше преписвала два пъти. Усещаше адреналина бясно да се носи в кръвта й. Гласът на асистент-режисьора дрезгаво прозвуча в скритата слушалка зад ухото й:
— Готови трета върху Лайза и искам проверка на микрофона й…
— Здрасти, косата ми е зелена, а очите му са…
— Добре, имаме една минута излизане и след това си ти, Илайза, имаш пет минути преди редакционния. Движим се с две секунди изпреварване… изглеждаш добре… и, окей, камера три… четири, три, две и едно… в ефир си, Илайза… готови с лентата на Илайза…
Тя погледна право в камерата, накланяйки се съвсем леко напред.
— Добър вечер, аз съм Илайза Гън с новина номер едно. В пет и петдесет и осем днес, две минути, преди да излезем в ефир, Джонатан Колдуел — президент и председател на борда на директорите на втората по значение банкова институция в страната, падна или скочи от трийсет и втория етаж на банката, основана от баща му преди шейсет години. В три следобед, три часа преди фаталния му скок, интервюирах Джонатан Колдуел в един гараж в северната част на Бостън, разговаряйки с него за скандала, който доведе банката му пред затваряне и който хвърли срамно петно над една от най-влиятелните фамилии с определена роля както в бизнеса, така и в политиката…
Момичето, което контролираше текста в залата с пулта, се обади:
— Божичко, тя изобщо не следва текста. Това го няма никъде.
Тъби усети някакво безпокойство.
— Бък, обади се на режисьора в студиото да й подаде предупредителен сигнал на четвъртата, третата и втората минута. Ако излезе от лимита, ще загубим редакционния материал и стареца ще ми сдъвче задника.
— Май ще умре от старост, преди да е свършил — каза Бък и заби пръст върху бутона на микрофона за връзка с режисьора в студиото.
— Много смешно — въздъхна Тъби. След това се приближи до контролния пулт и натисна бутона на слушалката на Илайза: — Илайза, съкрати встъплението на две… имаш двайсет секунди преразход още в началото.
И докато наблюдаваха интервюто с Колдуел на контролните монитори, отново се разнесе гласът на Бък:
— Окей, от материала остават още трийсет секунди. Внимавай, Илайза, става напечено… Край на лентата… четири, три, две, едно. По дяволите, записът продължава…
— Прекъсни го — извика Тъби.
— Не мога в този момент, сега точно обяснява за… Почакай малко… хайде започваме: готови, три и… готово…
— По дяволите, майната й — изръмжа Тъби.
— Прехвърлихме с четирийсет секунди! Казах й точно пет минути. Четири за материала и по трийсет секунди за влизане и излизане. Дръпни й шалтера. Махни я оттам.
— Не мога да направя това, тя е точно по средата на финала — възрази помощник-режисьорът.
— Не й вярвам — изрева Тъби.
— Снемаме ли редакционния? — попита помощникът.
Тъби трескаво зачеса главата си.
— Махай шибания редакционен. Не й вярвам!
— Материалът е добър, Тъби.
— Това не ме интересува, даже ако сложи началото на Третата световна война. Дадох й пет минути и виж я… държи се сякаш води студийно предаване от половин час, за бога.
— Вече приключва — съобщи асистент-режисьорът. След това натисна един бутон: — Чък, нямаме време, така че приключвай бързо. Започваме… сега, четири, три, две, едно… включвай трета, микрофона на Чък…
Навън, в студиото, Чък се усмихна с обичайната си уверена усмивка:
— Това бяха новините — съобщи той, — аз съм Чарлс Грейвс, ще се видим отново в единайсет часа.
Асистент-режисьорът щракна едновременно цяла редица превключватели на пулта и се отпусна в креслото си.
— Какъв живот! — въздъхна той в микрофона.
— По дяволите! — не спираше да ръмжи Тъби Слокъм. — Казах й пет минути. Да си чувал режисьорът в студиото да й е отпускал още цяла минута, а след това и трийсет секунди отгоре? А тя си говори. Минута и двайсет и две секунди в повече. Майната й! — И той излезе бесен от залата с пулта.
Илайза си събра нещата и намигна на Грейвс.
— Готино — каза тя.
Грейвс се усмихна. Той беше новинар от дванайсет години и без проблем разпознаваше репортерските находки.
Когато тя излезе от студиото, Тъби я очакваше. Той я последва, клатейки се, докато тя пое с широки крачки по коридора към своя офис.