— В такъв случай ще ви кажа, че санкцията е вдигната. Той повече не е в опасност.
Старецът не показа, че е изненадан. След малко отново проговори:
— Шинтоизмът има поговорка: „Човек, застанал между две пропасти, трябва да седне и изчака“. Предприемането на погрешна стъпка в лицето на опасността означава да се предизвика катастрофата.
— Но нали ви казах, вече няма опасност.
— Това се нуждае от солидни доказателства. Онзи, когото наричат Фуьо сан — човекът зима — има сърце на невестулка и език на гарга. По-скоро ще се доверя на кобра.
— Но нали точно за това става дума. Човекът зима е неутрализиран. Сега той е безсилен. Именно мистър Хауи ме изпрати да ви уверя в това.
— Е, това е по-добре.
— Значи най-напред трябва да убедя вас, така ли?
— Тъй като от мен се очаква да изиграя ролята на папагала, ще трябва първо да научите папагала да говори.
Илайза спря и изгледа стареца за няколко секунди.
— Мисля, че ви разбрах — проговори тя. — Но не съм съвсем сигурна. Честно ще ви кажа, че ми е трудно да разгадавам вашите притчи. Не можете ли да ми кажете с прости думи онова, което искате?
Кимура леко се засмя и после кимна:
— Моят внук веднъж ме попита същото. Трудността се състои в това да се интерпретира правилно символизма на нашата реч чрез конкретността на вашата. Правилно ли използвам думата „конкретност“?
— На мен ми звучи добре — каза тя. — Но продължавам да не съм сигурна, че разбирам смисъла на това, което имате предвид.
Кимура спря. Погледът в очите му беше по-топъл, но предпазливостта в него не се беше разсеяла.
— Мъдрецът казва своята истина чрез символи. Слушателят избира начина, по който да го разбере — и отново я погледна. — Моята истина не е задължително да бъде и ваша.
Слънцето се скри зад един облак и вятърът стана по-студен. Тя потри ръце една в друга и лека тръпка мина през раменете й.
— Студено ли ви е? — попита я той.
— Малко.
— Елате. Наблизо е Шокин-тей. За много хора това е най-добрата чайна в Япония.
После тръгна пред нея през главния храм, отправи се през прецизно подравнените ливади и мина по нисък мост, извеждащ пред входа на едноетажна постройка със сламен покрив и стени, боядисани в яркочервено. Помещението, в което влязоха, беше безукорно чисто и лакираният под бе покрит с татами. Събуха се пред вратата и седнаха кръстосали крака върху възглавничките цабутон пред ниска масичка. Стаята беше олицетворение на изчистената красота. Изтеглените настрани плъзгащи се стъклени врати разкриваха гледка към парка, а единствената украса вътре беше рисунка токонама и ваза с цветя. Стаята, макар и хладна, беше уютна. Появи се сервитьорка, която взе поръчката. В чайната нямаше никой друг.
— Казахте, че знаете много за О’Хара, така ли? — проговори Кимура.
— Не съм се занимавала с нищо друго, освен с него през последните почти два месеца — обясни тя и изрецитира наученото.
— Не искам да ви обидя, Гън сан, но вие не познавате О’Хара, а само знаете за него. За да хванеш вълка, трябва да станеш вълк.
— Ето, пак започвате.
Сервитьорката се върна с чая и отново излезе безшумно. Илайза й даде време да се отдалечи, преди да продължи разговора.
— Приятелите му не искат да говорят за него, а враговете му просто нямат какво да кажат — поясни тя.
— Е, това е добра новина.
— Как тогава бих могла да науча повече за него?
— Знаете, че е дошъл тук още като малък. Но не знаете, че в началото той беше едно много трудно дете. Онова, което ние наричаме чийсай. Може да се преведе като „малък нож“. Момче от уличните банди. Първата година беше много трудна. Но аз бях настойчив, станахме приятели, а след това Кацуо беше като празно ведро, което чакаше да бъде напълнено.
— И вие напълнихте ведрото?
— Аз само предоставих водата. Той напълни ведрото.
— Били сте негов учител.
— Един от учителите му. Аз му показах пътя. Той усвояваше много бързо. Стана майстор на тай чи, после се залови с хигару, а това е особено трудна форма на вътрешна дисциплина, съчетана с отбранителни движения. Виждал съм го да стои в позата на птицата — на един крак — в продължение на шест часа, без да помръдне или дори без да мигне с клепач. Той овладя висшата степен на хигару, известна като хигару-даши. Трудно е да се преведе точно. Мисля, че би трябвало да бъде нещо като… „Танцът на отровната змия“. Пред очите ми е постигал състоянието на освобождаване от съзнанието само за секунди, вслушвайки се във вятъра.