— Ало? Има ли някой там?
Нищо. На долната площадка светеше друга слаба лампа, увиснала на кабел от тавана.
Е, добре, в бележката се казваше да иде на кея в приземния етаж. Направи го, Гън.
И тя тръгна надолу по стълбите.
От другата страна на улицата човекът с малките уши излезе от входа на някакъв магазин. Беше я наблюдавал, когато слезе от колата и влезе в салона за татуировки. Шофьорът на таксито наблюдаваше сградата. Щеше да пречи. Малките Уши прекоси улицата и приближи таксито отзад. В мига, в който се изравни с прозореца, шофьорът изви глава и вдигна поглед към него. Малките Уши го удари с дясната си ръка. Ударът беше къс, прав, с върха на пръстите, точно под ухото. Главата на шофьора отхвръкна назад и се удари в облегалката, а устата му се отвори. Миг по-късно той се свлече на седалката.
Малките Уши приближи до сградата предпазливо. Стъклото на вратата беше замъглено от прах. Той изчисти малък кръг с ръка и погледна през него. Жената на име Гън стоеше на площадката в долната част на някакво стълбище. Тя тръгна по един коридор и се скри от погледа му. Малките Уши безшумно влезе в сградата.
Това място я плашеше. Илайза установи, че се намира в дълъг, мрачен тесен коридор. В далечния край имаше увиснала на пантите си врата, а зад нея се виждаха водите на залива. Самотна корабна сирена изсвири някъде в далечината. Отговори й друга, още по-далечна.
Стигна на половината на коридора и спря. Чуваше различни звуци отвсякъде около нея: плискане на вода в основите на кея; скърцане на стари греди; някъде отпред в тъмнината писукаше плъх и сновеше по пода. Взирайки се с мъка в полумрака, тя си каза: „Ти няма да отидеш там, Гън. Абсурдно е да направиш макар и още една крачка“.
— Ало?
Нищо.
Не отивам дори инч нататък. И това изобщо не ми изглежда забавно.
В края на коридора се отвори врата и сноп жълта светлина обля пода. Тя се приближи още малко. Звуците я обгърнаха. Скърцащото зад нея стълбище и кея, стенещ под напора на прилива.
Намираше се пред изхода, когато някаква ръка я сграбчи отзад. И затисна устата й. Усети докосването на студен метал върху гърлото си. Опита се да изкрещи, но беше невъзможно. Тежък дъх, наситен с миризма на чесън я пареше по бузата.
— Спокойно, момиче — чу шепот в ухото си. — Сега ние с теб ще се позанимаваме с риболов.
Тя рязко отметна глава назад, ръката се изплъзна от устата й и тя я захапа. С всичка сила. И продължи да забива зъбите си, докато не усети вкус на кръв в устата си. Мъжът изкрещя и тя се отскубна от него. Друг я хвана в тъмнината и я завъртя в стаята. Усети, че потъва в калейдоскоп от движение, образи и гласове; един нов глас прошепна в ухото й: „Сега по-спокойно, всичко е наред“; в средата на стаята имаше маса със запалена свещ, закрепена в стеклия се восък; втори мъж стоеше между нея и свещта — извисяващ се заплашителен силует в дебело кожено яке, черна разбъркана коса, буйна черна брада. Очи, гледащи към нея в тъмнината от лишеното от очертания лице: студени сиви очи, погледът минаваше през нея; после едрият мъж се хвърли покрай нея и изскочи през вратата, приклекнал в поза за атака.
Малките Уши беше застанал с гръб до стената, смучеше окървавената си ръка и лицето му беше изкривено от гняв. Не бе очаквал появата на големия мъж. В мига, в който се обърна, кракът на големия мъж описа широка дъга и счупи китката на Малките Уши. Пистолетът — специален модел, използван от полицията — изхвръкна от ръката му, прелетя през коридора и се заби с цевта напред в мазилката на стената.
Малките Уши вдигна ръце в класическа каратистка позиция и скочи към пистолета, но преди да довърши движението, нападателят му се обърна странично и изстреля левия си крак. Ударът не улучи, но опитът отклони вниманието на Малките Уши, така че големият мъж довърши завъртването си със забиване на петата на другия си крак дълбоко в слабините му. Въздухът изскочи от гърдите на Малките Уши сякаш от спукан балон. Лицето му почервеня от болка и той се сгъна напред, хващайки се за стомаха. Големият мъж го завъртя с едната си ръка и стовари дланта на другата в средата на гърба му.
Малките Уши излетя в коридора почти на пръсти, напразно опитвайки да запази равновесие. Едната му ръка проби напуканото стъкло на вратата, увиснала на изхода към кея; в следващия миг той влезе в съприкосновение с вратата, която се отскубна от пантите и падна по лице на платформата сред дъжд от натрошено стъкло и ругатни. Старите дъски изскърцаха под тежестта му. Той бързо се претърколи, успя да намести крака под себе си и скочи приклекнал, но големият мъж в коженото яке беше като вихрушка. Сграбчи китката на Малките Уши, рязко я извъртя, направи крачка напред и го хвърли. Той обаче продължи кълбото, излизайки от хвърлянето, като се опитваше да влезе обратно в коридора. В следващия миг направи рязко движение със здравата си китка и от ръкава му се плъзна автоматичен нож. Острието изскочи от дръжката със съскане и проблесна с отразена светлина. Но още преди Малките Уши да е успял да се обърне, големият мъж скочи пред входа към коридора и заби лакът в челюстта му. Ударът го върна обратно на кея, блъсна се в изгнилия парапет, който застрашително изскърца под тежестта му. Малките Уши със залитане се отблъсна от парапета и остро замахна с ножа. Острието мина на инч от лицето на големия мъж. Той изчака края на замаха, бързо влезе, но Малките Уши опита удар с обратен замах и острието разкъса якето на големия мъж, забивайки се в рамото му.