Големият мъж не издаде звук. Той направи лъжливо движение за удар с ръба на дланта си, изви назад тяло, за да избегне следващия замах с ножа, отново скъси дистанцията, хвана китката на ръката с ножа в блок и я изви. Малките Уши изкрещя и падна на колене. Ножът издрънча на дъските.
Големият мъж го обърна и постави предмишницата на ранената си ръка върху гърлото му. После заби пръстите на ръката си в шията и опря острието на ножа във вратните вени. Изви едно от кокалчетата на ръката си така, че да притиска сънната артерия.
— Успокой се — каза големият мъж. — Ще ми бъде наистина неудобно да ти прережа гърлото със собствения ти нож.
Малките Уши изръмжа нещо и се опита да се отскубне с извиване на тялото.
Пръстът върху сънната артерия се заби по-дълбоко. Малките Уши издаде звук на болка. Големият мъж каза:
— Чуй ме, приятелю. Ако си тръгнал за О’Хара, вече си закъснял.
Малките Уши спря да се боричка. После отмести глава от острието на ножа.
— Ааргх… лардър… фурмилпуф — каза той.
Големият мъж отслаби малко натиска върху артерията.
— Какво беше това? — осведоми се той.
— Успя ли вече някой да го пречука? — попита Малките Уши с дрезгав глас.
— Не, но Зимния отмени санкцията. Играта свърши.
Малките Уши отсече „Глупости!“ и се опита да се откопчи. Кокалчето се заби по-силно. Секунда по-късно Малките Уши започна да омеква. Големият мъж отново отслаби натиска. Но Малките Уши не беше убеден. Той яростно изгледа момичето. И после каза:
— Този лъжец Зимния ми каза, че операцията е моя. Предоставял ми изключителните права.
Големият мъж пак заби кокалчето в сънната артерия. Болката в рамото му беше силна, но той не отслабваше хватката, напълно неутрализирайки Малките Уши.
— Ако не се успокоиш, ще страдаш от гърло до края на живота ти — каза големият мъж и се обърна към Илайза: — В теб ли е писмото от Добс?
Очите й бяха отворени като палачинки от по долар парчето. Тя енергично кимна.
— Дай го тук, преди този глупак да е умрял в ръцете ми.
Тя бръкна в чантичката си и започна да рови из бъркотията от огледалце, червило, гребен, четчица, шноли за коса, химикалки, листчета хартия. Накрая извади писмото. Но Малките Уши не се интересуваше. Заби лакът в ребрата на големия мъж и се извъртя, а той го пусна, ритна го в капачката на коляното и стовари свит юмрук в слепоочието му. Малките Уши залитна, блъсна се в перилата и ги разби. Тялото му рухна от платформата на кея, превъртя се във въздуха и плесна с разперени ръце и крака във водата, шест фута по-долу.
Големият мъж се облегна на стената и въздъхна.
— Надявам се, че можеш да плуваш — каза той, наблюдавайки боричкащото се в ледената черна вода тяло.
Малките Уши се добра до кея и с мъка се изтегли върху платформата. После се отпусна на четири крака.
Големият мъж го хвана за яката, вдигна го на крака и го замъкна в стаята. След това разтвори писмото пред лицето на Малките Уши.
— Можеш ли да четеш?
Малките Уши се опита да фокусира погледа си. Започваше да трепери. Изплю вода на пода.
— Прочети!
Малките Уши изчака, докато погледът му се фокусира и зачете писмото.
— Кучият му син — каза той. Отново прегледа съдържанието и поклати глава недоверчиво.
— Едва не загуби живота си за нищо — каза големият мъж. Болката в рамото му започваше да пулсира.