— Тана? — попита Илайза.
— Приятел на семейството — отвърна О’Хара.
Те потеглиха обратно за Осака, паркираха колата и влязоха в номия — заведение, в което се сервира саке. Заведението беше изтънчено, цареше полумрак и беше тихо. След като се събуха и оставиха обувките си до вратата, те намериха малко сепаре в задната част.
— Ще позвъня на Токенруи сан и ще му кажа, че всичко мина добре. Иначе ще се безпокои — каза Сами и излезе.
— За мистър Кимура ли става дума? — поинтересува се Илайза.
О’Хара кимна. Той я разглеждаше откровено със зелените си очи, а после неочаквано се усмихна за първи път и тя почувства някаква вътрешна топлина. Свали палтото си.
— Там добре си похапна, партнер — обади се той.
— Можем да сме благодарни на зъболекаря ми от Небраска за това.
— Небраска ли?
— Да. Висшият колеж Уебстър Гроувс, после университета в Мисури, след това Бостън, но през Чикаго. Такава е историята на моя живот. Нищо особено. За разлика от твоята. Често ли ти се случват подобни неща?
— Само когато се забъркам с хапещи телевизионни репортери.
— Остроумно — усмихна му се тя от другата страна на масата.
Усмивката й беше страхотна. Ако изобщо имаше такова нещо като усмивка до уши, тази бе тъкмо такава.
— Какво означава тази дума? — попита го тя.
— Коя, „остроумно“ ли?
— Не, глупчо. Токен… как беше?
— Токенруи сан?
— Точно така.
— Буквално преведено „токен“ значи мечове. Но в този случай правилно е да се интерпретира като „господар“.
— Ти наистина ли го разглеждаш като свой господар?
— Не по начина, по който си мислиш. По-скоро в естетически смисъл.
— Искаш да кажеш учител?
— Донякъде. Той е майстор на хигару-даши, което от своя страна е съчетание от висши карате техники, Шинто и Дзен. Трудно е да се опише на английски. Думите биха заблудили. Както и да е, Кимура е човекът, който окончателно решава кой ще се захване със седмата степен на хигару-даши — известна като „Фазата на Отвъдното“.
— На мен ми звучи наистина като отвъдно.
— Само защото възприемаш думите буквално. В Япония нищо не е очевидно.
— Той ми разказа, че можеш да стоиш на един крак в продължение на шест часа, без да мигнеш. Това ли наричаш „Свят на Отвъдното“?
— Не — отговори той и отново се усмихна, — това наричам болезнено изживяване.
Появи се сервитьорката.
— Осаке о ипаи онегаи шимасу — поръча O’Xapa, а тя се поклони и изчезна. — Поръчах саке — обясни той на Илайза. — Мисля, че ще се отрази добре на всички ни.
— Изглежда се чувстваш доста добре тук, в Япония.
— Това е моят дом.
— Това означава ли, че си се отказал да се връщаш в Щатите?
Той направи неопределен жест, който реши да не обяснява.
— И всички тези хора ти помогнаха само защото са ти приятели?
— Има ли по-добра причина?
— Било е опасно.
— Имах неприятности. Да бягаш цяла година е много дълго време. Освен това Зимния се опита да опозори името ми. За Кимура това беше недопустимо. Също и за Сами. Тук честта на един човек е нещо свещено. Да се открадне тя, е същото, като да ти се открадне душата. Осъдителен акт.
Сервитьорката се появи заедно със Сами. Те вдигнаха подгретите чаши в общ тост и отпиха от горещата оризова напитка.
— Разкажете ми повече за Кимура… Токенруи сан? Преподава ли все още? Искам да кажа, че изглежда доста възрастен. На колко години е?
— Сами?
— Нана-джи-ни — каза Сами.
— Седемдесет и две — преведе О’Хара.
— И все още живее активен живот?
— Той никога не би допуснал да бъде порязан като мен тази нощ, можеш да бъдеш сигурна в това. О, ще ми се наложи да изслушам мнението му за това, че съм позволил на този пикльо да забоде ножа си в мен.
— Ти не беше подготвен. Не знам за какво си мислил, но първите ти два хода, бяха макар и с малко, но неточни.
— Знам. Разбрах го, като усетих ножа му в рамото си.
— Искаш да кажеш, че Кимура е по-бърз от тебе? — попита недоверчиво Илайза.
— Не става дума за бързина, а за съзнанието — обясни Сами.
— Токенруи сан може да хване колибри в полет — продължи О’Хара. — Движението се получава много бързо, даже не се забелязва, а само се усеща раздвижването на въздуха от ръката му. Този вятър се нарича окиншива и има различен смисъл за различните хора. За тебе, вятърът ще означава объркване, за мен — понеже съм му приятел — може да означава сигурност. За неговите врагове може да значи опасност.