— Да, благодаря. Но предпочитам да ме наричате просто О’Хара, ако не възразявате. Вече шест години изминаха откакто се уволних от военноморските сили.
— Вие сте си заслужили ранга, за бога, сър. Гордейте се с него.
— Уволних се, мистър Хауи.
— Но напуснахте с чест, лейтенант. Аз съм голям привърженик на титлите, сър. На борда на този кораб ние се отнасяме с уважение към тях.
Стюардът се върна с питиетата.
— Засега само това, докато не вземем душ и не се преоблечем. Ще говорим на закуска, лейтенант.
Месинговата табела на вратата, водеща за каюткомпанията, идентифицираше яхтата по следния начин:
о-в Каталина, Калифорния
Пусната на вода: 9 октомври 1921
Собственик: Едуард Л. Доъни
Баронът, мошеник Едуард Доъни? — запита се О’Хара.
Разбира се, глупчо, кой друг, освен Едуард Доъни би могъл да си позволи подобно корито?
Осемнайсетчленен екипаж. Достатъчно място за царско прекарване на четирийсет. Възможност да преспят шейсет, ако се наложи, макар да не е ясно какво точно би могла да означава думата „наложи“ за човек като Хауи.
Столовата, както всичко останало на яхтата, създаваше впечатление за музей: месингови илюминатори и блестящи полилеи, като че ли извадени от златно съкровище на инките; тежка махагонова ламперия, потъмняла допълнително с времето, под, който отправяше предизвикателство към желаещите да го излъскат. Сребърни прибори за храна, елегантни като останалите неща на борда, антични и съпротивляващи се на опита да се прецени колко биха могли да струват. Стени, покрити с фотографии, поставени в месингови рамки и изобразяващи Хауи с почти всеки, който човек би могъл да си помисли, с изключение на Бог. Повечето от тях, направени през трийсетте и четирийсетте години и запечатали един много по-млад и по-строен Хауи.
— Винаги съм чел материалите ви с наслаждение, лейтенант. Напълно естествен стил. Без никаква официалност.
— Пиша по начина, по който бих го казал на глас. Един редактор навремето ми каза да правя така и проклет да съм, ако не беше прав.
— Добър съвет. Кой беше редакторът?
— Бен Бредли.
— О… Е, добре, седнете, сър.
Хауи извади плик от джоба си и го подпря на стъклената чаша пред чинията си.
А-а, обича драматичността, помисли О’Хара. Писмото очевидно е част от сценария. Една малка загадка, която предстои да бъде поднесена с треската.
— Трябва да призная, че ви познавам само по репутация — обяви О’Хара. — Служили ли сте във военноморските сили?
— О, минах прегледа, намериха ме за годен и бях с единия крак на кораба — каза Хауи. — Но една седмица преди да се явя по разпределение, един невнимателен кучи син ме простреля в гръбнака — по време на лов в Джорджия. Казаха ми, че повече няма да стъпя на крака. Майната им на лекарите. Три са нещата, които намирам за безполезни, лейтенант: лекарите, страхливците и подкупните политици. И нищо не уважавам повече от добрия репортер. Чест е за мен да сте на борда, сър.
Той вдигна чашата си към О’Хара и отпи глътка, наблюдавайки го иззад ръба й с пронизващите си черни очи. О’Хара кимна, вдигна в ответен тост своята чаша и отвърна на откровения поглед.
— Предполагам — каза той след малка пауза, — че не ме докарахте от другия край на света само за да закусим заедно.
— Съвсем правилно предположение. Казаха ми, че бързо стигате до същността на нещата.
— Така ли?
— Също така ми казаха, че сте опасен човек, че сте наивен, но неуморим; че сте мека душа, че можете да бъдете труден за общуване, че сте страхотен партньор; че сте честен до мозъка на костите си, а също, че сте един нещастен, двуличен, некадърен кучи син.
О’Хара се засмя:
— Е, или сте говорили с много хора за мен, или само с един нещастник, който не е могъл да реши за себе си какъв съм точно.
Хауи се засмя на свой ред:
— Също така знам, че имате чувство за хумор. Три неща са истински на този свят, сър: Бог, човешките грешки и смехът. Първите две са отвъд способността ни да ги разберем, затова трябва да направим всичко, което е по силите ни за третото.
— Мислех, че мисълта е на Джон Кенеди.