— Не можем да си позволим да го загубим.
— Добре, ще повторя: вие искате да ви бъде върнат, но не желаете да хвърлите два милиона за тази цел. Правилно ли разчитам ситуацията?
Олинджър се размърда неспокойно. Разкърши рамене, сякаш вратът му се беше схванал. На челото му се появиха капчици пот. На ризата му под мишниците бяха избили тъмни петна. Накрая той се съгласи:
— Да, така е. Но също бихме желали да… ъ-ъ… да мислим, че това няма… разбирате ли… че няма да се повтори.
— Напълно разбираемо. Колко души знаят за случилото се?
— Не повече от седем или осем. Менажерите на завода, шофьора на колата, който е бил освободен след като са отвлекли Лавандър и шефът на отдела за сигурност.
— И нито един венецуелски полицай?
— Не.
— Държавният департамент? ЦРУ, ФБР…
— Не, никой от тях.
— Чудесно. Добре, мистър Олинджър, ще ви предложа да оставите нещата в наши ръце. Информирайте синьор Доминьон, че някой ще му се обади във връзка с проблема до един час. Ще имам нужда от обща информация, имена на менажери, телефонни номера, месторазположение на завода… може да ни се наложи да внесем известна екипировка в страната, без да се занимаваме с митницата. Основното, обаче, е да се обадите на Доминьон и да му съобщите, че ще се свържа с него. И след това забравете за случилото се.
Олинджър се усмихна неуверено.
— Това наистина звучи чудесно. Сега, нека да поговорим за цената…
— Цената ще бъде триста хиляди долара. И ще искам да ги взема в наличност, преди да си тръгна. Куфарчето ми е празно, така че можете да сложите парите в него.
— Триста хиляди долара! — Олинджър беше шокиран.
Дъфийлд се усмихна:
— Погледнете на нещата от този ъгъл, мистър Олинджър: ще инвестирате триста хиляди и ще спестите един милион и седемстотин хиляди. Освен това, ако ситуацията се повтори, ще поемем случая без допълнителни разноски. О, между другото, ако операцията се провали по каквато и да е причина, парите ще ви бъдат върнати с радост.
— Куил.
— Обажда се Дъфийлд.
— Каква е ситуацията?
— Ще започна с това, че този Олинджър е мекушава баба. Нов е на поста си и е много нещастен, че трябва да се занимава с това. Не иска да си цапа ръцете. Всъщност изпита такова облекчение, когато му казах да забрави за случилото се и да ни остави да оправим нещата, та за момент помислих, че ще скочи през бюрото си, за да ме разцелува.
— Има ли някаква опасност да изтече информация през него?
— Не, той добре съзнава необходимостта да се мълчи.
— Какви са подробностите.
— Група на Рафсалуди е пленила по погрешка един консултант в Каракас на име Лавандър. Целта им е бил менажерът, който се казва Доминьон. Искат два милиона до осем и трийсет вдругиден или ще го пречукат, ще заловят друг и ще вдигнат откупа на четири милиона.
— Типично в техен стил.
— Да, липса на въображение. Козът ни е в това, че са заловили не когото трябва. Но това трябва да бъде само дребна подробност, която по никакъв начин да не повлияе на цялата операция.
— Медиите? Полицията?
— Не, до момента всичко е чисто. Знаят само няколко от директорите и шофьора на колата, от която е бил отвлечен Лавандър.
— Отлично. Държавният департамент не се е включил, нито ЦРУ, надявам се?
— Не, всичко се държи в тайна. Договорът е готов и аз постъпих със средствата както обикновено. Триста хиляди без моята комисионна.
— Добре, поемам нещата от тук нататък. Както обикновено, справихте се отлично, мистър Дъфийлд. Когато чуете сигнала в слушалката, моля издиктувайте всички имена и контакти, както и останалата информация, която ще ни трябва.
— Много благодаря.
— Благодаря ви аз, че се задействахте така бързо. Приятен ден, сър.
— Дочуване.
— Тук е Главен контрол.
— Разрешение за достъп.
— Един момент, моля. — Няколко секунди по-късно в слушалката се чу записан глас: — Въведете парола. Вашият код?
— Куил. Z-1.
— Въвеждам Z-1. Проверка на гласа.
— Преди осемдесет и седем години.
— Проверката на гласа е позитивна. Вашият код?
— 730-037-370.
— Програма за работа?
— Селекция.
— Активирам селекция. — Нова пауза и нов глас: — Тук е „Селекция“.