Фалмаут се люшкаше на задната седалка, докато Анхел се стараеше да избягва дупките и локвите по скапания черен път, извиващ по периферията на планината.
Изведнъж в говорителя се чу гласът на Гомес, доста по-силно, отколкото преди малко.
— Por Dios — извика той, мъчейки се да се престори на изненадан.
— Ах, по дяволите — откликна Хиндж, който разиграваше същия номер.
Миг по-късно, някъде извън колата, се чу автоматен откос.
— Добре, спри — обади се Хиндж. — Те са въоръжени с автомати и искат да сме наясно с това.
Гласът му прозвуча напрегнато, липсваше уплаха, но се долавяше гняв. Боже мой, помисли си Фалмаут, не си изпускай нервите точно сега.
— Окей — заповяда той на Анхел, — намали сега. Дай на копелетата възможност да се налудуват.
— Si.
Към колата на Хиндж се приближаваха двама мъже. Гомес слезе, за да ги пресрещне, вдигнал високо ръце над главата си. Играеше ролята си добре. Хиндж се възползва от момента:
— Това е, екскурзията свърши. Колата: тъмносин „Понтиак Гран При“, 1974. Много мръсна. Очукана на много места. Двама типа с ловджийски пушки се приближават насам, в храстите има трети, въоръжен с автомат, на хълма има наблюдател. Боже мой, тези тук живеят във времената на Джеси Джеймс. Двамата са с маски на лицата. Окей, ето го първият. Bonas nokkers.
Този, който се приближи, беше нисък и трътлест, приличаше на кутия. Беше с дълга мазна черна коса, задържана на място от кафява барета. Маската не можеше да скрие брадата му, нито странното му ляво око — сивкава маса, плуваща под полузатворения клепач. Той рязко отвори вратата, държейки с една ръка ловджийската си пушка, насочена към Хиндж.
— Vamos — заповяда той и направи на Хиндж жест да излезе от колата. — Pronto!
Хиндж се измъкна, притискайки куфарчето си до гърдите.
Сивоокия погледна куфарчето и върна погледа си върху Хиндж.
— Habla Usted espanol? — попита той.
Хиндж сви рамене.
— Говори испански? — озъби се Сивоокия.
— Не — излъга Хиндж.
— Хокей, аз говори английски, un poco, малко, si.
Той се изсмя и посегна към куфарчето, но Хиндж се извърна от него, симулирайки, че иска да го запази. Терористът го дръпна от ръцете му и го отвори с една ръка. Изсипаха се половин дузина папки и листата им се разхвърчаха от вятъра. Хиндж изглеждаше в паника. Сивоокия отпусна рамене.
— Извинявай — каза той подигравателно. Хвърли куфарчето на земята, извъртя Хиндж обратно, хвана двете му ръце зад гърба и бързо го обискира.
Ще си го получиш, приятел, обеща му наум Хиндж. Кривогледа свиня такава, ти ще си отидеш пръв.
— Моля ви, куфарчето ми — кимна Хиндж към него. — Подарък ми е. От жена ми. От… de mi esposa.
Сивоокия погледна пак куфарчето, въздъхна и го вдигна.
Вторият въоръжен мъж, който беше по-млад, вързал дългата си коса на опашка и имаше златна обеца на дясното ухо, беше крайно неспокоен и извика:
— Pronto, pronto! — на Сивоокия, след това скочи в колата и спря до тях. Колата беше насочена в обратна посока, към Фалмаут.
— О, ще се връщаме ли? — попита Хиндж с висок глас, но без да прекалява.
Сивоокия набута Хиндж в колата и хвърли куфарчето на задната седалка на понтиака. Те потеглиха в облак прах, оставяйки Гомес на пътя с все още високо вдигнати ръце.
Фалмаут едва успя да долови последния въпрос на Хиндж, заглушен от рева на двигателя.
— Господи — извика той на Анхел, — те се връщат в нашата посока.
Анхел настъпи спирачките, рязко завъртя волана и направи перфектен завой на сто и осемдесет градуса, превключвайки междувременно на по-ниска предавка, после подаде газ и потегли в обратна посока. Бързо.
— Великолепно — не се сдържа Фалмаут.
Анхел стигна до павираната улица, влезе в първата пряка, направи обратен завой и паркира. Беше готов за тях, когато се появяха.
— Manifico — повтори Фалмаут с възхищение. Смъкна се в седалката, извади 9-милиметровия „Люгер“ от кобура под мишницата си и го скри под бедрото си. Ако се появяха усложнения, играта трябваше да свърши така или иначе. Щеше да бъде въпрос на оцеляване.
Минута по-късно синият понтиак се появи на черния път, зави със свистене и се насочи към главния път за Каракас. В колата имаше трима души.
— Ще им дам малко аванс, окей? — попита Анхел.
— Не, в колата бяха само двамата pistoleros. След малко ще минат и другите двама. Нека им дадем минута. Нали не искаме да се озовем между двете им коли. — Сигналното устройство до него пискаше като обезумяло.