— Млъквай — отсече гласът на този с автомата. — И отговаряй на английски, когато те попитам.
Той чу звук на течаща вода в банята. Другият се върна и Гомес позна провлечения му глас.
— Няма никой друг. Този наивник наистина е голяма работа. Сложил си е цяла вана. Течаща вода. Някакъв шибан модерен телефон там, в ъгъла. Ама наистина погледни този чисто нов телефон. Обзалагам се, че не го е използвал и пет пъти.
Хиндж взе един от столовете и тръгна към банята с него.
— Шибаният Рей-фи-ел се смята за шибан милионер, а, Рей-фи-ел?
Гомес не отговори. Той гледаше момичето и кръвта, бликаща от разкъсания й гръден кош като вода, изливаща се от крана. Усети, че започва да му се повдига.
— Забрави за нея — посъветва го тексасецът. — Ако повърнеш, ще ти натрия проклетия нос в него.
Гомес преглътна с труд, опитвайки се да игнорира киселия вкус в устата си.
Другият, който беше по-висок и по-слаб от тексасеца, подаде пистолета си на Хиндж, напъха кърпа за ръце в устата на Гомес и я завърза.
Тексасецът вдигна натрошената лампа и я отнесе в банята.
— Да вървим — каза високият, дръпна Гомес от леглото и го повлече към банята. Там насила го накараха да седне на стола, завързаха ръцете му зад гърба и пристегнаха краката му към краката на стола.
Тексасецът, когото Гомес знаеше като мистър Ломакс, му се усмихна отвисоко. Подпря автомата до стената, изтегли двужилния кабел на лампата и го раздели на две. Извади ножа си и зачисти изолацията в края на двете жила. Когато приключи, в ръцете си държеше две дълги парчета жица, все още съединени в другия си край към щепсела.
— Това тук би трябвало да те зареди с енергия — каза Хиндж и се засмя, докато увиваше жиците около глезените на Гомес.
Очите на шофьора щяха да изхвръкнат от орбитите. Той започна да се дърпа в стола.
Хиндж спря водата. Двамата с Фалмаут вдигнаха стола и го поставиха във ваната. Гомес погледна в краката си. Водата стигаше доста над глезените му.
Хиндж взе щепсела в ръка и коленичи до контакта.
— Не знаех, че тук имате и електричество, Рей-фи-ел, мислех, че ще трябва да ти подгреем ходилата с малко газ. — Той отново се изкиска, доближи щепсела до контакта и много бързо го докосна и отдръпна.
Гомес отскочи, сякаш някой го беше ритнал. Писъкът му потъна в кърпата. Задиша тежко през нос и започна да клати глава напред-назад.
— Не ти ли хареса, стари приятелю? — учуди се Хиндж. — Я, по-добре да ти разкажа какво смятаме да направим от тук нататък. Ще ти зададем няколко въпроса и ако не ни допаднат отговорите ти… е, приятелю, аз просто ще включа щепсела, ние ще излезем на вечеря и ще се върнем след десерта. Харесва ли ти това, Рей-фи-ел? Хм?
Гомес продължаваше да тресе глава.
— Онзи със странното око, ъ-ъ, el malo ojo, къде живее той?
Гомес вдигна поглед към Фалмаут, който извади бележник и химикалка.
— Сега той ще ти развърже ръцете, Рей-фи-ел, а ти само напиши името и адреса на онзи нещастник, comprende, гадино?
Гомес поклати глава отрицателно.
Хиндж пъхна щепсела в контакта. Този път го задържа там цяла секунда. Гомес се хвърли срещу въжетата, после се отпусна обратно. Главата му се отметна зад облегалката на стола. Очите му се обърнаха. Фалмаут намокри някаква кърпа във ваната и избърса лицето му. Поднесе амоняк под носа му. Шофьорът постепенно се свестяваше. Сумтеше и дишаше задавено през носа си и през пристягащата го кърпа започна да се стича слюнка от ъгълчетата на устата му. Той погледна Фалмаут, после Хиндж, опитвайки се да фокусира погледа си.
— Това, от което се нуждаем, приятелю, са имена и адреси. На онзи с malo ojo и на шофьора на колата, с която ме откараха — малкото лайно с обеца на ухото. Освен това и на другите двама, които бяха там. Също така искаме да знаем къде точно ме откарахте и къде държите скрит Лавандър. Схващаш ли за какво става дума, или говоря прекалено бързо за теб?
Гомес го гледаше тъпо. Имаше затруднения с дишането.
— Наистина става дума за нещо съвсем леко, човече. Написваш имената и адресите на това листче и може да смяташ, че си приключил с неприятностите за днес. Окей? Иначе ще ти дам възможност да опиташ това още веднъж.
Той приближи щепсела до контакта и го мушна в самия край, така че да се задържи, без да пада, но и без да прави контакт. Гомес го гледаше като хипнотизиран. Той енергично кимна с глава и промърмори нещо неразбираемо през кърпата.