— Я виж, този тип май наистина е готов да разговаряме. Казвам ти, партнер, старият номер с ваната винаги върши работа. Развържи го, за да видим дали може да пише.
Фалмаут развърза ръцете на Гомес и му подаде химикалката. Шофьорът я пое с лявата си ръка, която трепереше неудържимо.
— Южната лапа, а — обади се Хиндж. — Ти, Рей-фи-ел, е трябвало да станеш бейзболист, щеше да бъде много по-здравословно за теб от тази игра, в която си се забъркал.
Гомес написа имената и адресите в бележника.
— Също и телефонните номера — нареди Хиндж.
— Вие, момчета, явно сте си купили еднакви нови телефони като онзи там, а? Само за тази малка операция.
Гомес написа телефонните номера под адресите. Очите му боязливо следяха Хиндж. Приличаше на заек, който се е втренчил в гърмяща змия. Хиндж взе бележника от ръцете му и прочете имената и адресите.
— Не виждам Лавандър. El prisonero?
Гомес диво поклати глава.
— Не мисля, че той знае къде държат Лавандър — намеси се Фалмаут.
Гомес закима с глава в потвърждение.
— По дяволите, той е само един шпионин на работодателя си, купен, за да кара колата, от която е станало отвличането — съгласи се Хиндж. Погледна списъка отново. — Пасо Киадо, Лупо Арено, Били Запата и… кой е този… Чико. Чико кой?
Гомес сви рамене и поклати глава.
— Иска да каже, че този има само това име. Това често се среща тук — обясни Фалмаут. — Означава, че този Чико е копеле. В буквалния смисъл на думата. Съвсем естествена ситуация за Венецуела.
— И кой е онзи с malo ojo? — попита Хиндж, въртейки пръст пред лявото си око. — Киадо ли?
Гомес поклати глава.
— Арено?
Този път Гомес кимна. Хиндж продължи да изучава листа още няколко минути.
— Защо не помолиш твоя приятел да провери онзи офис? — обърна се той към Фалмаут, който взе листа и излезе във външната стая.
— Просто да се убедим, че не ни лъжеш — поясни Хиндж на Гомес.
Гомес отново поклати глава. Клатеше я много енергично.
— Само изказвам едно предположение, човече — усмихна се Хиндж.
Гомес обърна поглед към небето като в молитва, без да спира да клати глава.
— Какво става? — извика Хиндж на Фалмаут.
— Ей сега ще ми позвъни тук.
— Добре.
Телефонът наистина иззвъня и Хиндж чу, че Фалмаут задава с много тих глас някакви въпроси по телефона, а след това прекъсва разговора.
— Бил си съвсем точен — каза Фалмаут, влизайки обратно в банята. — Става дума за една стара административна сграда в квартала Ла Пастора. Първият етаж бил приспособен за гараж на наемателите.
— По дяволите, аз наистина не допусках, че той ще ни излъже, партнер. Всеки друг да, но не и старият Рей-фи-ел. Нали така, Рей-фи-ел?
Гомес не можеше да реши върху кой от двамата си мъчители да спре поглед. В очите му се четеше ужаса на примирението.
— Още един или два въпроса… този Киадо, той женен ли е?
Да.
— С неговата ли кола бяхме?
Не.
— Колата на Арено?
Да.
— И по какъв начин се беше добрал тогава Киадо до мястото на срещата?
Гомес написа думите „el omnibus“.
— Перфектно — каза Фалмаут.
— Върхът е — уточни Хиндж и натисна странично с крак щепсела в контакта.
Проводниците забръмчаха тихо, а Гомес започна да се тръшка в стола си. Кърпата на устата не позволяваше да се чуе нито звук. Столът се наклони настрани върху стената, краката му се плъзнаха по дъното на ваната и той рухна назад. От носа на Гомес изскочиха мехурчета. Тялото му беше обхванато от спазми. След малко то се отпусна. И след още малко мехурчетата спряха да излизат.
Хиндж извади щепсела.
— Никога не отнема повече от минута — каза той. — Нека ги напъхаме двамата с приятелката му в багажника на колата и да оставим Доминьон да се погрижи за тях. Този кучи син до момента не си е помръднал и пръста и е най-добре да благодари на бога, че не са отвлекли него.
От чисто психологическа гледна точка, налагаше се да вземат друг пленник — онзи, който беше женен и който беше един от лидерите. Гомес не би могъл да им бъде от полза. Освен това вече беше мъртъв. Според Фалмаут Арено и сие най-вероятно щяха да бъдат доволни да научат новината. В края на краищата това означаваше по-малко хора, между които да се делят парите. Те прегледаха списъка отново, но изборът беше очевиден: Киадо. Той живееше в предградията в полите на планината. И трябваше да вземе автобус за центъра на града, а това го правеше особено уязвим.