ХОРАЦИО
И, значи, Гилденстерн и Розенкранц
пътуват към смъртта си?
ХАМЛЕТ
Че какво?
Сами ламтели са за тази служба.
Не съм ги карал да се престарават
и никак не тежат на съвестта ми.
Не бива дребосъкът да се мушка
там, дето святкат шпагите на мощни
противници!
ХОРАЦИО
Но що за крал е този!
ХАМЛЕТ
И питам те сега, не съм ли прав
на този изверг, умъртвил баща ми,
покварил майка ми, наврял се подло
между надеждите ми и престола
и хвърлил мрежи към самия мен,
не съм ли длъжен да му заплатя
с ей таз ръка? Не е ли грях, ако
оставя тази язва да разнася
наоколо си зло?
ХОРАЦИО
От Англия той скоро ще получи
известие за станалото там.
ХАМЛЕТ
Но дотогава времето е мое,
а живият превръща се във труп,
дордето кажеш: „Раз!“. Тежи ми, вярвай,
кавгата със Лаерт, защото виждам
във неговия случай брат на своя.
Ще сторя всичко, за да се сдобрим.
Гръмливата му скръб подпали в мен
тоз взив от чувства.
ХОРАЦИО
Тихо! Кой пристига?
Влиза Озрик.
ОЗРИК
Ваше височество, приветствувам завръщането ви в Дания!
ХАМЛЕТ
Благодаря смирено, господине.
Настрани, към Хорацио.
Познаваш ли това водно конче?
ХОРАЦИО (настрани, към Хамлет)
Не, принце.
ХАМЛЕТ (настрани, към Хорацио)
Тогава душата ти е по-близо до рая, защото само да се познаваш с него е вече грях. Притежател на обширни ниви и пасбища. А направи едно говедо крал на говеда и яслата му ще цъфне до кралската трапеза. Това е една бъбрива сврака, но — както казах — надарена с внушителни пространства кал.
ОЗРИК
Драгоценни принце, ако ваше височество има капка свободно време, бих желал да ви възвестя нещо от страна на негово величество.
ХАМЛЕТ
Ще го изслушам, господине, с цялото търпение на волята си… Употребете, моля, шапката си според предназначението й! Мястото й е на главата ви.
ОЗРИК
Благодаря, ваше височество, много е горещо.
ХАМЛЕТ
Не, вярвайте ми, много е студено. Вятърът е северен.
ОЗРИК
Наистина, ваше височество, студеничко е.
ХАМЛЕТ
И все пак струва ми се, че е твърде задушно и горещо за моя темперамент.
ОЗРИК
Извънредно горещо, ваше височество! И ужасно душно, сякаш… не мога да изразя колко! Но, ваше височество, негово величество ми поръча да ви известя, че е поставил голям залог върху вас. Неотдавна, ваше височество…
ХАМЛЕТ
Все пак вие забравихте…
Прави му знак да си сложи шапката.
ОЗРИК
Не, ваше височество! Тъй ми е по-удобно, честна дума! Ваше височество, неотдавна в двора се възвърна благородният Лаерт — вярвайте ми, един съвършен дворянин с първокачествени отлики, чудесна външност и извънредно меки обноски. Ако трябва да говоря за него като изкусен хвалител на своята стока, бих казал, че той е истински алманах и подробна карта на всички изящности, защото в него ще намерите цял континент от дарби, в който всеки благородник ще открие златна област за себе си.
ХАМЛЕТ
Господине, наистина вашето описание не обезценява ни най-малко въпросния господин, макар добре да зная, че счетоводството на човешката памет би се объркало при инвентаризирането на такъв склад от дарби и напразно би се мятало напосоки в килватера на един кораб за далечно плаване като него. Но все пак заради точността на оценките ни при възхвалата на всеки артикул от неговата личност ще кажа, че аз го смятам за дух от най-първо качество и намирам неговата квинтесенция тъй рядка и ценна, че прилично нему е единствено огледалото му, а го следва отблизо само неговата сянка.
ОЗРИК
Ваше височество благоволява да говори просто безпогрешно за него.
ХАМЛЕТ
Но целеустремът ви, господине? Защо всъщност обгръщаме казания благородник с грубото си дихание?
ОЗРИК
Моля?
ХОРАЦИО
Не можете ли да се разбирате на друг език? Опитайте, господине, ще успеете!
ХАМЛЕТ
Какво знаменува упоменаването на въпросния благородник?
ОЗРИК
На Лаерт?
ХОРАЦИО (настрани, към Хамлет)
Кесията му се е изпразнила вече. Похарчи си всичките златни думички.
ХАМЛЕТ
На него, господине.
ОЗРИК
Зная, че вам не липсва известна осведоменост…
ХАМЛЕТ
Много бих желал да го знаете. Макар че, искрено казано, това не би говорило особено добре за мен. Е, и?…