ОФЕЛИЯ
Той вече е заключен
и ти ще отнесеш ключа му.
ЛАЕРТ
Сбогом!
Излиза
ПОЛОНИЙ
Какво ти каза брат ти, дъще моя?
ОФЕЛИЯ
За принца нещо, господарю мой.
ПОЛОНИЙ
И много правилно! До мен достигна,
че напоследък принцът ти отделял
премного частно време и че ти
си му отвръщала със щедър прием.
Ако това е тъй — а точно тъй
ми бе предадено, и при това
като предупреждение. — аз чувствувам,
че май не ти е ясно какво искат
от тебе твойта чест и мойто име.
Догде сте стигнали? И само правда!
ОФЕЛИЯ
О, господарю мой, от него аз
получих напоследък многобройни
прояви на привързаност.
ПОЛОНИЙ
Какво?
Привързаност? Ха! Дрънкаш празни думи
като дете, което не познава
опасността! И ти му вярваш, значи,
на тези — как нарече ги — прояви?
ОФЕЛИЯ
Не знам какво да мисля, господарю.
ПОЛОНИЙ
Щом ти не знаеш, аз ще те науча:
мисли, че грош не струват всички тези
прояви и привързаности! Ум
попривържи, Офелио, че инак —
за да завършим фразата в духа
на тази духовитост — току-виж,
привързал ми едно хлапе на скута!
ОФЕЛИЯ
Но, господарю, чувствата си принцът
изливаше във най-почтена форма!
ПОЛОНИЙ
Да точно: външна форма! Хайде, хайде!
ОФЕЛИЯ
И думите си, господарю, той
подкрепяше с безбройни свети клетви!
ПОЛОНИЙ
Да, мрежи за гугутки! Ха, да помним
как щедро, щом кръвта кипи, душата
във заем дава клетви на езика!
Недей за огън взима, дъще моя,
тез мълнии, които заслепяват,
ала не топлят и угасват в миг,
едва изказани! От днес нататък
дарявай по-скъпернически свойто
девическо присъствие! Цени
съгласието си над всяка първа
покана за беседа! А за принца
помни едно: че той е твърде млад;
и друго: че отпусната е нему
по-дълга връв, отколкото на теб.
И тъй, не слушай клетвите му, дъще —
не са те, както външно се представят,
защитници на каузи почтени,
а ходатаи на сластолюбиви
попълзновения, които лъхат
с лъха тамянен на светите връзки,
та лесно да подлъгват. Значи, ясно?
От днес не бих желал да губиш време
за празни приказки със принца Хамлет.
Това е заповед. Сега върви си!
ОФЕЛИЯ
Ще бъде волята ви, господарю!
Излизат
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
На стражната площадка.
Влизат Хамлет, Хорацио и Марцел.
ХАМЛЕТ
Добре пощипва. Ще замръзнем тука.
ХОРАЦИО
От вятъра е. Реже като нож!
ХАМЛЕТ
А колко е часът?
ХОРАЦИО
Почти дванайсет.
МАРЦЕЛ
Не, вече би.
ХОРАЦИО
Че как не съм го чул?
Тогава близък е часът, когато
духът обикновено се разхожда.
Тръбен звук и топовен гърмеж.
Това какво пък означава, принце?
ХАМЛЕТ
Монархът ни гуляе тази нощ
залита, пие, речи произнася
и щом стакана с рейнско пресуши,
тръби и барабани протрещяват
великия му подвиг!
ХОРАЦИО
Може би
такъв е обичаят?
ХАМЛЕТ
Дявол взел го,
такъв е, да, но ако питаш мен,
макар и тук роден и свикнал с него,
подобен обичай е по-добре
да се престъпва, вместо да се спазва.
Запойното пиянстване ни прави
посмешище пред другите народи,
те викат ни „къркачи“ и поставят
пред името „датчанин“ свински титли;
така че тоз порок, дори когато
извършим нещо истински голямо,
прояжда ядката и същината
на нашите успехи. Точно тъй
се случва впрочем и с отделни хора:
зарад една нещастна бенка в тях —
като низш род (и в този случай те
са без вина, защото потекло
не се избира) или заради
по-късното въздействие например
на някоя черта в темперамента,
която, избуяла в миг, помита
преградите на разума; или
на някой навик, който, прекаляващ
със хубавото, често прави лоши
човешките обноски — тези хора
белязани — повтарям — поначало
от зла природа или зла звезда,
дори да имат качества безбройни
и чисти като божията милост,
пропадат най-накрая във очите
на обществото зарад тоз единствен
нещастен недостатък — грамът зло
разваля всичкото добро във тях,
за срам и за…