Влиза Призракът.
ХОРАЦИО
То иде! Вижте, принце!
ХАМЛЕТ
О, ангели, носители на милост,
пазете ни!… Какъвто да си ти,
чист дух или зъл бяс, донесло тука
зефир на рая или адска смрад,
дошло със блага или грозна цел,
ти виждаш ми се склонно към беседа.
Към теб обръщам се, зова те, Хамлет,
кралю на Дания и татко мой!
Със неведение не ме убивай!
Отговори! Защо тез твои кости,
погребани по божите обреди,
раздрали са савана си свещен?
Защо отново гробът, в който всички
видяхме те спокойно да лежиш,
сега, разчекнал челюсти от мрамор,
те е изблъвнал вън? Що значи туй,
че ти, покойникът, в желязна броня
изникнал пак под лунните лъчи,
в нощта насилваш ужас и разтърсваш
нас, бедните глупци, със страшни мисли,
надхвърлящи обхвата на ума ни?
Отговори: Какво от нас желаеш?
Защо дошъл си тук? Какво да правим?
Призракът дава знак на Хамлет да го последва.
ХОРАЦИО
Той кима ви да тръгнете след него!
Желае сякаш нещо да разкрие,
но само вам!
МАРЦЕЛ
И как любезно, вижте,
увлича ви към по-самотно място!
Не мърдайте!
ХОРАЦИО
На никаква цена!
ХАМЛЕТ
Щом тука не говори, ще го следвам!
ХОРАЦИО
Недейте!
ХАМЛЕТ
А защо да се страхувам?
Не давам за живота си петак,
а на душата ми какво ще стори,
когато е безсмъртна като него?
Той вика ме и аз ще го последвам!
ХОРАЦИО
Ами какво ще стане, скъпи принце,
ако подмами ви към дълбините
или към стръмната скала, която
надвесва се над собствената бездна,
и там, превърнал се във нещо страшни,
ви помрачи разсъдъка и хвърли
духа ви в лудост? Помислете, принце!
И без това ръбът влече, когато
човек погледне в пропастта и чуе
под себе си на толкоз стотин стъпки
бученето там долу!
ХАМЛЕТ
Той ми кима! …
Върви! Върви! Аз ида подир теб!
МАРЦЕЛ
Не бива, господарю!
ХАМЛЕТ
Остави ме!
ХОРАЦИО
Не тръгвайте!
ХАМЛЕТ
Съдбата ме зове
и прави всяка жила в мойто тяло
да се изопва като тетива!
Пуснете ме ви казвам! Честна дума,
на призрак ще превърна всеки, който
ми се изпречи!… Тръгвай! Аз те следвам!
Призракът излиза, следван от Хамлет.
ХОРАЦИО
Той няма власт нас своите постъпки!
МАРЦЕЛ
Не бива да го слушаме! След него!
ХОРАЦИО
Да тръгваме! Какво ли ще излезе
от всичко туй?
МАРЦЕЛ
Да, има нещо гнило
във Дания.
ХОРАЦИО
Да я закриля бог!
МАРЦЕЛ
След него! Тръгвайте!
Излизат
ПЕТА СЦЕНА
Друга част на стражната площадка. Влизат Призракът и Хамлет.
ХАМЛЕТ
Къде ме водиш? По-натам не мръдвам!
ПРИЗРАКЪТ
Изслушай ме!
ХАМЛЕТ
Да, слушам!
ПРИЗРАКЪТ
Наближава
часът, във който трябва да се върна
сред мъките на серните огньове.
ХАМЛЕТ
О, беден дух!
ПРИЗРАКЪТ
Недей да ме окайваш,
а слушай ме какво ще ти разкрия!
ХАМЛЕТ
О, говори! Мой дълг е да те слушам.
ПРИЗРАКЪТ
И щом изслушаш ме, да отмъстиш.
ХАМЛЕТ
Какво?
ПРИЗРАКЪТ
Духът съм аз на твоя клет баща,
осъден за известно време нощем
да броди по земята, а пък денем,
от глад измъчван, да горя във огън,
додето той пречисти в мен злините,
извършени, когато бях във плът.
Ако не бе ми строго запретено
за своята тъмница да говоря,
ти би изслушал разказ, от чиято
най-слаба дума младата ти кръв
се би смразила, мозъкът — побъркал,
очите ти — изхвръкнали безумно
от своите орбити като звезди,
а къдрите ти, сресани грижливо,
във ужас биха щръкнали нагоре
като бодли на сплашен таралеж!
Но тези откровения не са
за слух на смъртни. Чуй ме! Чуй! О, чувай
Ако обичал си баща си нявга…
ХАМЛЕТ
О, боже!
ПРИЗРАКЪТ
… то отмъсти за неговото грозно,
ужасно, отвратително убийство!
ХАМЛЕТ
Убийство?
ПРИЗРАКЪТ
Убийство — грозно както най-доброто
от всичките убийства, но от всички