Выбрать главу

Толкова е странно, Лизи, че именно аз ти обяснявам и ти разказвам за този брат, когото никога не си виждала. Малко беше побъркан, наистина. Но не колкото хората си мислеха. Плашеше ме. Отначало и мен стресна, но не много: мъжът, който ще ме ужаси, още не се е родил. А съм срещала и познавам доста. За да ме заинтересуват, трябваше наистина да са необикновени. О, случаят на Куентин беше точно такъв… И като си помисля, че две години го използвах да бере треви!

Пасища и ферми се редуваха край железопътната линия. Пейзажът навън взе да се променя. Досега малко приличаше на Западна Европа, така както Хана си я представяше от гравюрите и от изображенията, които бе могла да види. Но след Емю Плиенс характерът на пейзажа се преобрази, стана неравен. Железопътните релси, често кацнали на виадукти и очертани от малки конусовидни камъни, изкачваха стръмнините по безкрайни криволици.

Куентин Маккена прелистваше рисунките, направени от Джеймс Б. Соумс. От време на време казваше:

— Това съм го виждал… И това, и другото. В Сините планини…

Запреглежда фишовете, които тя търпеливо бе изготвяла в продължение на много вечери. Смаян за миг, той зачете на глас:

— Сладък бадем, пшенични кълнове, бъз, бодлив глог, синя тинтява, соя, краставица, обикновен хмел, царевица, лайка, сусам, слез, репей, майоран…

Спря: Дявол го взел! Продължи:

— … пелин, босилек, великденче, маточина, ягода, евкалипт, зеленика, абсент, змийско мляко, глухарче, сапуниче, грейпфрут, дива теменуга, дървесна ружа, роза, арника, лавандула…

— Обикновена лавандула — каза Хана, обхваната от неясно желание да се разсмее.

— … Моркови — моркови! — горчивка, мащерка и мента, подбел, лимон, мак, синя жлъчка, паричка, боровинки, бяла отрова…

— Това е за запарките…

— … бреза, ангинарий, розмарин, хвойна, чубрица, върбинка, мокреш, пореч, коприва, еньовче, цикория, анасон, липа, сусам, календула.

— Невен.

— … кучи зъб, сминдух…

— Това е най-обикновен тилчец.

— Всичко е ясно… Соя, метличина…

— Другояче казано: синчец.

— … ястребиче, копър, листа от орех, риган, звъниче, планински очеболец…

— Определен вид пълзяща потентила. Майка ви има такава в градината си.

— … и масла. От кайсиеви ядки, от сладки бадеми, от сусам, от пшенични кълнове, от кокосов орех… Трябва ли ви палмово масло?

— И кокосово мляко. Много е хубаво за кожата.

— … масло от лешници, от царевица, от фъстъци, рицин и кипарис. Трябваше да спрете в долините на Непиън и Хоксбъри, пълно е с цветя и билки.

— На връщане.

— За къде сте тръгнали?

— Кобар.

— Защо?

— Да видя мините.

— И да купите една?

— Защо не? Не веднага, разбира се.

— Изглежда искате да натрупате състояние?

— Не изглежда. Ще натрупам състояние.

— Не може да има съмнение, а?

— Никакво. Смятайте, че вече е станало.

Той я изгледа и каза:

— Съгласен за Кобар. Но ще се разочаровате.

— Мой проблем.

— Точно така.

Безразличието му я интригуваше. Усещаше, че то не е съвсем престорено. Той изобщо не се смееше, не се усмихваше — освен това сардонично… или отчаяно изхилване. Като го гледаше в профил, изотдолу очевидно, защото той стърчеше четирийсет сантиметра над нея, тя откри и други прилики с Колийн. В твърдото очертание на брадичката, в спокойната властност. „Какво пък, Мендел също е бил в затвора и е убил трима или четирима души. Вълкът си е вълк, независимо дали е в Полша или в Австралия. А когато е единак, още повече му личи…“

Той отново зачете:

— Морски водорасли и хума, ябълки, краве мляко и… вазелин.

— Прави се от едно масло, вадено от земята, което се казва петрол.

— Къде, по дяволите, сте научили всичко това? Ако действително сте на шестнайсет години, значи сте самият дявол. За да пуснете мляко, трябва да ви го изцедят по-скоро от ноздрите, а не от гърдите.

— Не ви съветвам да докосвате нито едното, нито другото. А за вазелина, от един лекар.

— И… ланолин?

— Получава се от овча вълна. И не ми казвайте, че в Австралия няма овце.

Спирайки последователно, влакът бе отминал малките селища Удбърн, Лосън и Маунт Виктория, където се виждаха единствено овчари. Сетне се впусна в нова впечатляваща поредица от завои, виадукти и дори един тунел, докато преодоляваше Сините планини.