Куентин явно бе чул шумоленето на хартията, защото добави:
— Ще тръгна не оттук, а от Брисбейн. Ще вървя направо. Пеша. Без да се отклонявам, точно по двайсет и шестия паралел… Виждате ли го на картата си?… Пустинята Стюрт, пустинята Симпсън, Голямата пустиня Виктория и пустинята Гибсън. Ще спра едва когато нагазя в Индийския океан… Погледнете на картата: много на север от Фримантъл и от Пърт… Голямото дъговидно врязване на морето в сушата, наречено Шарк Бей, виждате ли го?
— Да.
— Ще стигна до там. С камъни ще направя звезда, за да означа мястото. Когато стигна там.
Наум тя се мъчеше да пресметне колко левги, мили, километри прави това общо… Поне хиляда левги, две хиляди и петстотин мили, четири хиляди километра. При условие че се върви направо, без да се заобиколи нито една планина. Идеята не беше по-налудничава от тази да твърдиш, че ще станеш невероятно богат, едва метнал се на бруска на Мендел Визокер, на края на щетъла… Особено когато си Куентин Маккена, дето бе ял човешко месо и несъмнено всеки път, когато срещне погледа на някой, който знае какво той е направил — „а сигурно аз, заедно с Лизи, съм единствената, която не го е знаела“, — прочита в него ужасено отвращение, а може би и въпроса: „Какво е на вкус?“, който тя едва не зададе.
Попита:
— Кога смятате да тръгнете?
— В края на това лято или на следващото. Вие искате ли да се захвана с курвенските ви растения, да или не?
„Току-виж поръчам една голяма табела, помисли си Хана с язвителна насмешка; ще я поставя на вратата на салона си и на нея ще може да се прочете: “Всички кремове, които ще ви наплескаме по лицето, са направени от растения, събрани от Куентин Маккена, знаменития Човекоядец". Ще се бият да влязат. Или пък ще избягат потресени и на мен ще ми остане единствено възможността да се изселя при папуасите. Знам ли?"
— Да — отговори тя, — много бих искала да се заемете с курвенските ми растения.
— Една дама не казва „курвенски растения“.
— Всичко, което може да каже и направи един мъж, мога да го казвам и правя и аз. Освен това не държа да бъда дама. Искам просто да бъда Хана.
— Висша надменност.
— Да.
— Ще ми трябват модели, искам да кажа рисунките на Соумс. И онова, което наричате списък на еквивалентите. В Австралия със сигурност не се намират всички тези растения, чиито имена прочетох. Естествено, мога да навестя стария Соумс. Въпреки че…
— Какво?
— Въпреки че е по-добре хората да не знаят, че работя с вас, това ще ви навреди. Не, нищо не казвайте. Сигурно вече сте си го помислили. Мога ли поне да отида да се срещна със стария Соумс? Не толкова за рисунките, а заради местата, където бих могъл да намеря гнусотиите ви. Никой не познава Австралия като него.
— Отидете.
Той кимна.
— Освен това трябва да зная количеството за всеки вид и дали ги искате свежо брани или пък сушени. И къде трябва да ги доставям.
— У Оугълви. В склада му. Съгласен е. Не е много доволен, но е съгласен.
— Ще ви ги изпращам по влаковете на Западната железница. Но трябва някой да ги получава. Аз няма да се появявам.
— Аз не се срамувам от вас — все пак успя да изрече тя.
— Много мило, че го казвате, но това изобщо не ме интересува. Аз ще работя с две-три групи от Абос, с които живях в последно време. Говоря техните наречия и те не са толкова глупави, колкото ги мислят. Ще са ми нужни малко пари.
— Смятах да ви дам шейсет лири за начало. А после ще ви плащам…
— Младо момиче, ако имаше нещо, което ме интересува по-малко от парите, щеше да ми е любопитно да разбера какво е то. Скапаните ви пари ми трябват не за мен. А просто за да купя пиене на аборигените и да платя за изпращането.
— До поискване ще е много добре. Съгласна съм и за Западната железница. Също и за дилижансите на компанията „Коб“.
— Помислили сте за всичко, а?
— Да.
— Чуйте я само — изсмя се той, — тя дори не казва „опитвам се да мисля за всичко“, а „да, мисля за всичко“. Според майка ми вие сте адски умна.
— Защото ме обича.
— Обича ви. Хана?
Мълчание.
— Хана, видях лицето на мама и чух как кашля. Няма да я бъде още дълго. Мълчете! Не мисля за нея, а за малката Лизи. Ще се пръсна от яд, стига до това време да не съм пукнал от нещо друго, ако след като майка ми умре науча, че загубеният ми тъп баща и загубените ми тъпи братя, особено Род, се грижат за нея. Тя е умна, нали?