— А това е номер двайсет и осем. Вони още по-лошо от другите. Лудата, която ще си лепне това на лицето, ще прогони всичко живо от улица „Джордж“ по-бързо от някой прокажен със звънчето си — заяви Хана с глас, потреперващ от яд.
Изведнъж легна по гръб на пода със свити нагоре колене, показвайки всичките си дантели; едната й ръка се отпусна край тялото, другата скри лицето:
— По дяволите!
— Едно младо, добре възпитано момиче не ругае — отбеляза Колийн.
— Едно умно младо момиче не прекарва два дни да стрива треви в хаванче. Не опосква полето като заек. И изобщо не заминава за Австралия. Старае се да намери богат, много богат мъж и иска диамантени огърлици. Ако наистина е умно.
Колийн се наведе над медния съд и помириса предпазливо.
— Трябва да призная, че мирише доста лошо.
— Това е точната рецепта на майка ми: краве мляко, орехови черупки, листа прясна мента, корени от планински очеболец и борови шишарки, размесени с масло от житни кълнове.
— С това би могло да се направи чудесен пудинг. При условие че преди това се фламбира с уиски, за да се убият заразите.
— … Това е точно рецептата на майка ми, с тази разлика, че нямам прясна мента, че вместо планински очеболец, бутурак и колониален бор сложих елхови шишарки. А двете орехови черупки явно лошо са понесли пътуването; или са руски орехи, които ненавиждат поляците. И май сложих доста повечко ланолин, защото нямах масло.
Тя махна ръката си от лицето и впери в тавана огромни, широко отворени очи:
— Малко ми се плаче, Колийн, ако трябва да съм честна…
Колийн Маккена отиде до една от масите и най-сетне остави таблата. Придърпа един стол и го постави до нея:
— Ставаме, сядаме и се храним.
— И мълчим.
— И мълчим.
Тишина. Хана започна да се храни, след като изгледа храната, сякаш беше отровна. Колийн попита с нисък и сякаш леко приглушен глас:
— Видяхте ли го?
— Видях го. Много е хубав, по свой начин.
— Можахте ли… да се разберете?
— Ще работи с мен поне до следващото лято. А може и за по-дълго. Ще събира из полето това, от което се нуждая. Нали това искахте?
Ирландката кимна. И много внимателно, с безкрайна тъга каза:
— Той е като човек, който пада в много дълбок и тъмен кладенец. Когото нищо вече не задържа. Мислех, че като срещне вас, която сте толкова жизнена…
— Той ви обича. Вас и Лизи. Няма никакво съмнение, той ви обича.
— Но не дотолкова, че да иска да живее заради нас. Каза ли ви какво ще прави, когато му омръзне да работи за вас?
Хана се поколеба. Защо да говори за тези неща?
— Хана.
— Ще прекоси Австралия пеша. Вероятно сам. От Брисбейн до Пърт.
Колийн на свой ред седна.
— Иска да умре, нали, Хана?
— Може да успее. Само лудите успяват. Другите не опитват нищо.
— Той ще умре.
„Той вече е мъртъв, помисли си Хана, а най-лошото е, че го знае.“ Сега вече беше много гладна. Излапа бекона с апетит, от който почти се засрами. Както от факта, че не може да се откъсне от проклетите си кремове. Колкото и искрено, болезнено да беше развълнувана от спокойното отчаяние на Колийн, машинката в главата й все така продължаваше да работи…
„А ако прибавя риган?“
Добави риган, но пак не се получи. Минаха четири дни, преди да стигне до някакъв приемлив резултат. През това време Колийн и Уотсови бяха принудени направо да я изтръгнат от кухнята й и да я заставят малко да поспи: поне две-три часа, защото тя от шест дни неспирно работеше… Завлече се до малкия си апартамент у Оугълви. По време на краткия път видя Мика Гън. Според уговорения с Лотар Хътуил сигнал, Мика Червенокосия бе спрял каляската малко настрана. Чакаше на седалката си с камшик, неподвижно насочен към небето. Не погледна към Хана, впрочем той имаше вид на човек, който никога не я е виждал. Тя щеше да реши дали да се качи или не. Разбира се, фактът, че Гън е спрял така, означаваше, че Лотар е в Сидни и тайно я чака някъде, може би в къщата в черно и бяло. „Като че ли ми е само до това…“
Мина край колата без да спре. Няколко минути по-късно, когато изгаси светлината и вече потъваше в сън, населен с цели рояци хаванчета и чукчета, тя чу шума на каляската, която най-сетне тръгваше. И ясния звук на отдалечаващия се в нощта конски тропот.