Отказа се от нея. Щеше да мисли за това по-късно. Засега важното беше най-сетне да печели някакви пари, но най-вече да наложи представата за престижна марка.
„Това е главното, Хана — престижната марка… Никога не го забравяй. Дори ако за момента си на загуба.“
Към 20 ноември беше готова. Дайна наистина бе направила чудесен избор, когато й бе довела Маги Макгрегър — това дебело, безлично момиче имаше невероятен усет за организация, за методичност и притежаваше темперамент на началник, независимо че си отваряше устата само да яде. Достатъчни й бяха няколко дни да се научи да разпознава цветята, плодовете, листата и клоните; работеше с хаванчето и бъркалката по-добре и от самата Хана (която не знаеше да сготви дори една супа, но в това нямаше нищо чудно). Скоро се натрупаха на склад сто бурканчета от всеки вид крем и сто и двайсет флакона от всяка тоалетна вода.
През последните дни Хана почти не участваше в производството. Захванала се бе да осъществи една от първоначалните си идеи, несъмнено най-добрата. Защото не беше достатъчно да произведеш, да създадеш салони и козметични средства, нито дори да започнеш да ги продаваш. За това трябваше и да се разчуе. Ето защо…
Поръча на един дърводелец, посочен й от Роби Уотс, много красиви ковчежета от сандал, инкрустирани с розово дърво, облечени отвътре с черно кадифе, със специални гнезда за гърненце от всеки вид крем и за трите флакона тоалетна вода. Общо петдесет ковчежета. А в горния ляв ъгъл на капака, с фино злато е гравиран подписът й — едно Х и едно Н, наклонени леко надясно и решително съединени от ляво на дясно с възходяща черта, която ставаше по-дебела в края и напомняше с нещо на китайски йероглиф.
Х и Н от името й.
Цена на всяко ковчеже — сто гвинеи.
— Това си е чисто безумие — заяви Колийн. — Никога няма да ги продадете. Коя жена в Австралия ще похарчи толкова пари?
— Вероятно никоя. Но съпрузите, да. Като подарък за Коледа или за годишнина от сватбата. А и поради една друга, много по-категорична причина. Искате ли да се обзаложите с мен, Колийн?
Отиде при Род Маккена, най-големия от синовете на Колийн, в канцеларията му в Колониалния съвет, макар никак да не го харесваше. Изобщо не можеше да си се представи с него в леглото. Не че беше отблъскващ или прекалено висок, въпреки своите метър и деветдесет. По-скоро притежаваше онази грубост, характерна за много мъже, които са изключително способни и дори интелигентни в работата си, но съвършени тъпаци през останалото време. Най-вече с жените — извинявай, Лизи, но много добре знаеш, че брат ти беше именно такъв. Не ми казвай, че си го обожавала. Освен това той не е между живите. Има поверие…
Защото Род можеше да бъде полезен. Докато тя му обясняваше какво я води при него, той хапеше устни, поглаждаше мустаците си и я слушаше с леко вдигнати вежди.
— Толкова е просто — каза Хана, застанала права срещу него (носът й стигаше точно до ланеца на жилетката му „приличам на момченце, което пишка до някой кестен“). — Моля ви да ми направите списък на дванайсетте най-богати женени мъже в Сидни…, не, чакайте, на двайсетте най-богати, стига да са женени. Онези, чиито съпруги командват висшето общество на града… Изобщо не ме интересува дали обичат жените си или не… Вие познавате всички, нали? На високия пост, който заемате, и с амбиции и способности като вашите…
Род се съгласи, че притежава в изобилие всички тези качества. „Още по-глупав, отколкото очаквах.“ Добре, ще направи списъка. Но другата молба на Хана го притесни още повече. Когато човек е политик като него, да иска услуга от журналистите е много деликатно и…
— Род — каза тя, — хайде, Род… Напротив, вие им правите услуга като им съобщавате, че съвсем наскоро в Сидни, а не в Лондон или Париж, ще отвори врати нещо толкова изключително като козметичен салон само за елита и ще предлага кремове, произведени в самата Австралия, но по тайни, хилядолетни рецепти на унгарските цигани. За журналистите тази информация има цената на злато.
„За теб също, Хана!“
Машината проработи. Много скоро тя прие, сконфузена и учудена, двама светски хроникьори от „Бюлетин“ и „Сидни Морнинг Хералд“. Облечена в роклята си за специални случаи, онази с трийсет и деветте копчета, тя използва целия чар на огромните си сиви очи, с които направо хипнотизира двамата бедни дяволи, на прекрасното си тяло и дори лекия акцент, с който все още говореше английски и им поднесе най-невероятните лъжи, като не мигна пред нищо: че е австрийка, дори виенчанка, дъщеря на граф, братовчед на ерцхерцог Рудолф.