Хана направи и други вълнуващи открития, като например, че в леглото жената може да поеме инициативата, тя да води играта, вместо просто да чака и получава; че може да дава, да налага свой собствен ритъм; че с подходящи милувки може да доведе партньора си до крайната точка на пароксизъм, да го накара да стене като жена, докато започне да вие и почти да моли за милост; да господства върху него в известен смисъл; че това трябва да е равностойна размяна… и че и при двете положения се изживява същото удоволствие. Какво интересно откритие!
На сутринта го нямаше в леглото, но не си беше тръгнал. Тя отиде при него, в ъгъла на огромната стая на приземния етаж, служещ за кухня, където той си пареше пръстите, опитвайки се да опържи бекон. Пое от него дръжката на тигана (и тя не беше особено сръчна), поиска да закусят навън и така откриха странния и впечатляващ безумен мостик, висящ над океана. Лотар отказа да тръгне по него. Тя обаче пристъпи напред и той бе принуден да я последва, „но само ако се съблечеш гола, та да знам за какво си рискувам живота“. Мигом остави ризата си на порива на вятъра и я проследи с поглед как пада към синьо-черния Пасифик, наслаждавайки се на милувката на вятъра по всеки сантиметър от кожата си…
„Започвам да се променям, помисли си тя, положила глава на бедрото на Лотар. Не защото се събличам гола на слънцето, под открито небе, пред мъж… Ти обичаше това и в щетъла, Хана — тогава нямаше мъж, въпреки че един ден Мендел за малко да те изненада (а може би ти се искаше именно да те изненадат). Не и защото сега се любиш, като изпитваш огромна наслада. Щом насладата съществува, защо да не я вземеш, тя дори е едно от редките неща, които не струват пари. Не, промяната е в мисленето ти: все по-добре разгадаваш хората, все по-добре отгатваш какво мислят и защо го мислят. Питам се само, докъде ще стигнеш с всичко това, защото с времето може да стане дяволски досадно. Да си глупав е все едно да имаш предпазна броня, която те защитава. А ти си все по-малко защитена…“
И то защото усещаше, че моментът наближава. Най-накрая седна с лице към слънцето и попита:
— Защо толкова много искаше да ме видиш?
— Защото много те желаех.
— Това сигурно не е била единствената причина — отбеляза тя търпеливо.
Мълчание.
Най-сетне той каза: Елоиза.
И й разказа всичко. Може би не точно с онези думи, които тя очакваше. Но беше горе-долу същата история, която се опасяваше, че ще чуе.
Как първо е излъгал Елоиза за истинската цена на шхуната, добавяйки две хиляди лири към истинската стойност на покупката. Как с отмъстителната си мнителност Елоиза се е осведомила и е установила разликата. За злобните въпроси, които тогава е задала. Как той отново е лъгал, че има дългове на карти. Отначало тя повярвала. За кратко. После…
Хана се изправи рязко, гъвкава като котка. Една от двете Хани, които непрестанно съжителстват в нея усети животинската, невероятна сила в нейните сто четирийсет и девет сантиметра; реши, че е прекрасно да си гола, освободена от всички тези глупави неща, които една жена трябва да носи, за да изглежда порядъчна — въпреки че тя самата изобщо не носеше корсет; нямаше нужда да се пристяга като кон, за да намали с няколко милиметра естествено тънката си талия…
Другата Хана трепереше от бяс. Да убива или поне от желанието да го стори. Мостикът свършваше след девет дъски. Тя тръгна напред, до края оставаха три или четири. Контролирайки доколкото може гласа си, тя каза с онзи далечен, съвсем безличен тон, с който говореше когато е страшно ядосана:
— Я да видим. Твоята Елоиза е открила, че още съм… Знае ли, че все още съм в Сидни?
— Засега не.
— Ще го открие. Докато според теб аз бях в Китай. Ще разбере, че развивам дейност. Така ли е?
— Да.
— И ще заключи, че си я лъгал от самото начало. Но най-вече, че онези нещастни хиляда и петстотин лири си ги дал на мен. Даже две хиляди.
— Да.
Хана направи още една крачка. Оставаха само още две дъски.
— Ще си спомни, че аз нямах почти нищо, когато ме нае като камериерка. И че заминах, без да й доставя удоволствието да ме изрита. Непременно ще заключи, че съм ти любовница, че съм използвала нея, теб и естествено парите й…
Нова крачка напред. От няколко мига мостикът потръпваше под босите й крака като живо същество.