— И когато установи, че съм на път да забогатея — аз наистина правя всичко възможно за мен да се говори, — непременно ще връхлети като фурия в Сидни, обвинявайки ме…
Вибрацията се предаваше по краката и слабините й, обхващаше я цялата, любопитно сладострастна, влизаше в унисон със собственото й треперене от бяс и възбуда.
— … Да видим какво може да каже? Може да ме обвини, че съм откраднала от нея парите, с които съм си направила предприятието… Или пък че в момента не е искала да подава оплакване от съжаление. Но вече съм била прекалила и тя желае да предпази от малката еврейска развратница — това съм аз — всички почтени жени в Сидни, а и в цяла Австралия. Което няма да е много добре за търговията ми. Мислил ли си за това, Лотар?
— Да.
— Сигурна съм, че си го направил. Абсолютно съм сигурна.
Тя направи последна крачка и се озова съвсем накрая, съзирайки между щръкналите розови връхчета на гърдите и пръстите на краката си Пасифика там долу, в ниското, докато безумното мостче се полюляваше под тежестта на тялото й и под напора на вятъра: „Какъв скапан свят, Хана, какъв скапан, мръсен свят“, както би казал Мендел Визокер, който толкова ти липсва, особено в сегашното положение, когато огромните му юмруци съвсем нямаше да са излишни! Всеки мъж на твое място, идвайки в Австралия, нямаше дори да бъде ограбен. По простата причина че щеше да има безброй джобове, в които да разпредели парите си. Нямаше да му се налага да подпълва гърдите и корема си с пачки и да изглежда смешно дебел. После щеше без проблеми да си намери работа и след като забогатееше, даже щеше да се гордее — щяха да казват, че е чудесен, — че е опитал трийсет и шест занаята…
— За бога, Хана, не стой там! — каза зад нея дрезгавият глас на Лотар Хътуил — Ужасяваш ме.
— Аз не се страхувам. Нито от това мостче, нито и от кое да е човешко същество. Изобщо.
„… но ако ти, Хана, не се беше направила на курва, как щеше да намериш бързо пари? Да не си мислиш, че някоя банка щеше да ти даде? Щяха да те огледат отпред и отзад, и направо щеше да ги накараш да се скъсат от смях, излагайки им идеята си: жена, която иска да прави бизнес, моля ви се! Те си имат една жена на трона, въпросната Виктория, и какво от това, тази мустаката дебелана дори не може да влиза в техните клубове, нищо, че е кралица. Я се опомни!“
— Хана, моля те!
Погледна за последен път между гърдите си и видя единствено медночервената туфичка под корема си и индигото на Пасифика. „Цветове, които отгоре на всичко не си подхождат! Следователно преставаш да се правиш на глупачка и се махаш оттук, ако обичаш.“
Почти спокойна, тя отстъпи. Една крачка назад, после още две. Вибрацията утихна, треперенето на тялото й също. „Наистина си луда, няма съмнение.“ Завъртя се, застана отново с лице към Лотар, който действително изглеждаше ужасен…
„Погледни го, Хана: на четирийсет и две или три години е и го обливат горещи вълни. После жените били нежни!“
— Всичко това е толкова посредствено, Лотар.
Гневът й напълно беше отшумял. Машинката заработи. Почти беше убедена, че я лъже… Елоиза не беше в течение, той е измислил всичко. А причината за лъжите му не беше толкова трудна за отгатване — ако наистина лъжеше, разбира се, а това трябваше да се докаже, пък и тя не би могла да го твърди със сигурност.
Коленичи, изви се назад, протегна се колкото може с изпъкнали гърди, откривайки отново удоволствието от лекото потрепване на вятъра, милващ тялото й; сетне притисна ръката му към влажния триъгълник между бедрата й, изгледа го втренчено и рече:
— Люби ме. Сега и тук.
Повече не можеше да понася слънцето, беше доста силно за нея. А и тя си се познаваше добре, с тази нейна тъй бяла кожа: скоро щеше да заприлича на рак. Освен това не искаше в никакъв случай да почернява, дори ако можеше.
Върнаха се в голямата стая долу, тя го помоли да отвори всички прозорци и той послушно се подчини. Тя се качи горе и безкрайно се пръска със студена вода. Използва възможността да си измие косата, но най-вече да спечели малко време. „Много добре знаеш какво ще ти каже сега. Или си се лъгала през цялото време. Което би било доста учудващо…“
Когато най-после слезе, завари го облечен (беше свенлив като девойка), седнал на извито канапе до еркерния прозорец, с книга в ръка, ала загледан в морето.
— Гладен?