Беше около три часът през нощта. По това време обикновено ставаше — ако изобщо си бе лягала, нещо, което й се бе случвало на всеки две-три нощи през последните четирийсет и шест дни. Наистина нямаше за къде да бърза, целият този ден, 25-ти декември, щеше да е като мъртъв, и дума не можеше да става да отвори козметичния салон или салона за чай. Тишината на сиднийската нощ беше пълна, абсолютна. Именно поради тази тишина долови лекия шум на стъпки по дървената стълба, долепена до склада на Оугълви, която водеше само към нейния апартамент.
Впери очи във вратата, залостена с две резета, а ръката й потърси бръснача под възглавницата. Стъпките бяха спрели. Зад вратата долови нечие дишане. Секундите се влачеха безкрайни. После до слуха й достигна нещо като подраскване с нокът по дърво…
— Куентин — прошепна той.
14.
Убили ли сте някого?
Присвитият му поглед огледа двете стаи, лицето му бе леко отметнато назад. Поклати глава:
— Като че ли правим равносметка?
След като той влезе, Хана затвори вратата и запали лампата, която бе загасила преди да отвори. Държеше я в ръка и стоеше подпряна на вратата, другата ръка криеше зад себе си (бръсначът беше в дланта й, въпреки че се чувстваше засрамена от недоверчивостта си). Куентин все още носеше платнените си риза и панталони. Беше обут с големи жълточервеникави кожени ботуши, с навити над тях крачоли. Безбройни изпотявания бяха похабили тъканта на дрехите; единият ръкав на ризата бе скъсан, а после закърпен както падне с парче, което не беше в съвсем същото синьо. На дясната скула имаше жълтеникава синина, кръв течеше от дясната ръка.
— Ранен ли сте?
— Я си приберете скапания бръснач.
Тя постави лампата и бръснача на стола, който й служеше за нощно шкафче.
— Ранен?
Той сякаш едва сега забеляза ръката си:
— Нищо не е. Просто одрано.
— Били сте се.
— Случва ми се.
Никаква усмивка. Той добави:
— Никой не ме видя да влизам у вас. Мога да си тръгна, ако искате.
Лицето му беше още по-изпито отколкото тя го помнеше. Изглеждаше изтощен, ала по зелените му очи, доколкото можеха да се видят през процепа на клепачите, тя забеляза, че е пил. „Несъмнено много, вероятно е свикнал.“
— Дайте да видя ръката ви.
Кожата бе разрязана при ставите на пръстите, ала най-много кръв течеше от едно дълбоко порязване на китката.
— Като че ли сте хванали голо острие с ръка.
Отговор не получи. Той леко се олюля. Тя го застави да седне на леглото и едва тогава видя, че ризата му е разпрана петнайсет сантиметра, точно над дебелия кожен колан. От там също течеше кръв.
— Свалете си ризата.
— … по дяволите.
Съблече го гол до кръста, впечатлена от мършавостта му, а той се остави, очите му от време на време съвсем се затваряха.
— Убили ли сте някого, Куентин?
Раната беше дълга, предълга резка. Ясно се виждаше мястото по средата на корема, където ножът бе ударил, без обаче да се забие. После острието се бе отплеснало надясно, разрязвайки плътта.
— Някой се е опитал да ви разпори корема. Хванали сте острието с ръка и сте го отблъснали. Нали?
Той се отпусна назад и се облегна. Отвори очи и изгледа втренчено Хана. Тя донесе вода и платно и почисти раните му с обичайното си хладнокръвие.
— Имам само чай.
— Не.
След този отказ задълго настъпи тишина и тя помисли, че вече е заспал. Но ето че изведнъж той отново заговори, леко заваляйки думите: би искал да й каже за „скапаните й курвенски билки“, получила ли е всичките му пратки и не би ли могла да подбере някои от „скапания списък“, защото сигурно не се нуждае от всичките тези „курвенски измишльотини“, би трябвало да знае малко по-добре какво точно й трябва, след като „скапаната й търговия“ вече е започнала.
Изрече го на един дъх.
— Отговарям ви с „да“ на всички въпроси — отвърна тя. — Съгласна съм, ще ви направя нов списък, по-къс и по-точен. Легнете. Миришете като три скункса. Никога ли не си сменяте ризата?
— Нямам друга.
С помощта на Хана той се просна по средата на леглото. „Като изгубен котарак, помисли си тя, много голям и много слаб котарак, с един Господ знае колко белега, когото всички замерят с камъни.“ Отново имаше желание да заплаче. Преодоля го, като се впусна да действа, както винаги щеше да прави.