— Свали и панталона. Ще изпера всичко и ще се опитам да закърпя дупките, въпреки че не ме бива много. И ще мълчим — добави тя думите на Колийн.
Успя да изуе ботушите му едва след като той бе принуден направо да подпре стъпало в задника й и да бута, за да й помогне. Слава богу краката му бяха горе-долу чисти, Със същата ядна енергия тя разхлаби колана, разкопча копчетата, хвана платнените крачоли и с рязко движение ги издърпа без много да му мисли.
… И замръзна, усети как почервенява, страшно притеснена и нещастна. Той отново я погледна втренчено:
— Доволна?
Членът бе осакатен, отрязан почти до двете малки топчици, които мъжете имат на това място на тялото. Белегът бе отдавнашен.
Поклати глава:
— Куентин, дори не помислих…
Отново се зае трескаво за работа, напълни легена с вода, потопи дрехите, изпра ги няколко пъти със страхотно настървение. Най-сетне намери смелост да каже:
— Ако ми бяхте позволили да ви дам малко пари, поне щяхте да се подновите. През дрехите ви почти се вижда.
Отговор не получи. Обърна се и го видя заспал, а на лицето му изведнъж се бе появило трогателно детско изражение. Тя се позабави още малко, просна панталона и ризата до собствените си гащи — „изглежда страшно семейно, Хана“. Но дойде мигът, в който тя вече нямаше какво да прави, освен да се захване отново със сметките си, които можеха да почакат и които всъщност бе направила поне шест пъти.
Реши се и тя да легне на кревата. Инак трябва да се настани на единствения стол. Побутвайки леко Куентин, успя да си направи малко място. Отново започна да чете. Но след малко той промърмори нещо за „курвенската лампа“. Тя я загаси и се сви на малкото място, което й бе оставил.
Най-накрая от старанието да не мърда заспа. Денят беше настъпил отдавна. В коледната утрин над Сидни цареше все същата пълна тишина, когато нечий допир я събуди. В съня си Куентин бе протегнал ръка и току-що я бе преметнал през нея. Тя не мърдаше, загледана в едрата кокалеста ръка с изпочупени нокти, положена върху корема й. Отначало неподвижна, ръката постепенно се размърда, оживя. Пръстите трепнаха, тръгнаха нагоре и сякаш изследваха зърното на лявата й гърда. Ръката се отдръпна без да бърза. По дишането долови, че Куентин току-що също се бе събудил. Отвори очи явно без да разбира къде е. Погледът му се отправи към нея. Попита:
— Отдавна ли съм тук?
— Дойдохте тази нощ към три часа.
Значи шест-седем часа по-рано, ако се вярва на църковните камбани, които звъняха.
— Бях пиян. Извинете ме.
— Няма нищо. Наистина нищо. Аз също бях сама.
— Моето семейство не ви ли искаше?
— Аз исках да бъда сама.
Най-после той се размърда, претърколи се и легна по корем:
— Кой ме е разсъблякъл?
— Кой друг освен мен?
— Къде са ми дрехите?
— Изпрани. Воняха убийствено. Няма да е лошо и вие да се измиете. Оттатък има още вода. А междувременно аз ще се опитам да ви сготвя нещо. Много лоша готвачка съм.
— Обичаме да заповядваме, а?
— Правим каквото трябва да се направи.
Тя стана от леглото, пристегна индийския халат, облечен върху нощницата, и без да му обръща повече внимание направи преглед на мравешките си запаси: пет яйца, кутия боб, парче бекон, от което могат да излязат осем или десет резена, малко мляко, чай и блокче шоколад от един фунт. При нейния ръст, с това спокойно можеше да изкара поне една седмица. Но мъжете лапат солидно…
— Три яйца стигат ли?
— Каквото има.
Той се промъкна като сянка в съседната стаичка и тя го чу как налива вода и се плиска. Усещането да има в къщата си мъж, който зависи от нея, беше съвсем ново и дори приятно. Тя реши да изсипе в единствения си тиган боба с домати и го разбърка с яйцата и с шест резена бекон. Накрая се получи доста странна пъстра смесица, но какво от това?
Той се върна измит и увит в чаршаф, със силно загоряло лице и бяло тяло. Приличаше на брадат рус индус.
— Ще си тръгна, щом падне нощта — каза той между две хапки. — Не мога да изляза от вас посред бял ден.
Тя тъкмо щеше да му отговори, че това изобщо не я интересува, но в следващия миг долови шум от кола, а скоро и стъпки по стълбите. Качиха се поне двама. На вратата се почука.
— Хана? Аз съм.
Гласът на Лизи. Хана не гъкна, вперила очи в Куентин. Поклати глава. Отново се почука.