Грийвс каза „да“.
— Колкото до извлеченията — каза Хана, — едно или две седмично ще са достатъчни. Да кажем във вторник и петък. Обичам да знам състоянието си и се оправям много добре с цифрите. Благодаря за любезността. След осемнайсет или двайсет месеца ще имам сто хиляди лири и ще трябва да ги поверя на някого… Да, точно така, чакам едно малко наследство. Мога ли да ви попитам нещо?
Можеше.
— Какви са шансовете на човек, който иска да тръгне пеш по права линия от Брисбейн до Пърт?
Той преглътна, объркан от безсмислицата.
— През Голямата пясъчна пустиня? Абсолютно никакви. Никой досега не го е правил.
… Всъщност някои вече са опитали. Той изреди имената на един поляк, граф Стрелецки, който през 1840 г. открил и кръстил връх Косцюшко; на някой си Ангус Макмилан, който година по-късно стигнал до Корнър Инлет (Хана изобщо не знаеше къде е това); на един прусак на име Лейхард, който през 48-а тръгнал от стръмните брегове на Дарлинг право на запад и когото все още очаквали да се завърне; на Джон Форест, който през 74-а успял да стигне от Пърт до Аделаида…
— Но Аделаида е в Южна Австралия… на запад от Мелбърн и маршрутът на Форест изобщо не може да се сравнява с Брисбейн — Пърт.
Съобщи имената и на други, обсебени от същата идея и умрели до един, без изключение. Според него трябвало да си ненормален, за да предприемеш такова пътуване. Особен пеш. Но дори и с онези нови коли без коне, за които разказват…
Хана се усмихна: само лудите са интересни. Тя имаше един последен въпрос: къде са в момента господин и госпожа Хътуил?
Несъмнено в Мелбърн. До юни-юли, когато обикновено се връщали в имението си в Гундагаи. Но както разбрал Грийвс, двойката се готвела да замине за Европа.
А това потвърждаваше сведенията, дадени от Куентин Маккена.
Смяташе и пресмяташе до настъпването на есента. Стигна до заключението, че в края на май ще притежава две хиляди и шестстотин лири лични нейни пари, увеличени с лихвата на банката.
Пето писмо до Мендел:
Ако утре пристигнете, ще имам с какво да ви нахраня, въпреки че сте доста лаком с този гардероб, дето ви е вместо гръден кош… А, Мендел, депресията ми премина, имам страхотно борбена душа. Всъщност потеглям на война. Кога ще дойдете при мен?
Взе парахода за Брисбейн на 29 април 93-а.
15.
По-пърхаща от мен
Пътуваше с парахода „Александра“ на Австралийската мореплавателна компания и три дни след тръгването й от Сидни отпред се появи нисък бряг с гъста тропическа гора от мангрови и множество тропически дървета, оплетени с лиани, имаше дори бананови дървета, които в нейните очи бяха върхът на екзотичността. Беше единствената жена на борда и като никога изпита удоволствие, че я приемат като такава. Какво откритие! Запозна се с първия жив милиардер в живота си. Естествено, с повече или по-малко заобикалки той изрази желание да посети каютата й, за предпочитане в момент, когато тя е там… и в хоризонтално положение. Тя с лекота отби атаката, която й се стори просто забавна — освен че беше ужасно стар, тя вече имаше определено мнение за него и му подготвяше дяволски капан. Той беше червендалест колос на име Клейтън Пайк; притежаваше един-два милиона хектара, пълни с овце и тук-там крави, без да се броят златните мини в района на Гимп и сериозните участия в търговски къщи; освен това беше депутат в парламента на Куинсланд. „Двайсет години да бях търсила, пак нямаше да намеря нещо по-подходящо. Колко добре ми идва! Пък и при моята борческа натура!“
Тя се представи за швейцарка от Вирвалдщатерзее (чисто творение на плодовитото й въображение, но и предпазна мярка: кой австралиец ще запомни подобно име?) и му разказа една покъртителна история, способна да разплаче дори кенгурче, за някакво корабокрушение хекатомба в Папуазия, в която е загубила цялото си семейство…
… млъкна за момент, после избухна в смях.
— Не вярвате нито дума от това, което ви казвам, нали?
Неговият смях също изригна: наистина изобщо не й вярвал, самият той бил не по-малък лъжец в младостта си и съжалявал, че вече не може да лъже, защото действителността е надминала мечтите му — доказателство, че е остарял. Беше един от онези мъже, които тя често щеше да среща по-нататък, особено в Америка — обладани от непоклатима самоувереност, от бодрата свирепост на голяма бяла акула, независимо дали го правеха с тексаска жизнерадост или със студената сериозност на еврейски или презвитериански финансисти от източното американско крайбрежие; способни да залагат безсмислено, готови да се бият десет дни за един долар, но всичките убедени, че жената е или майка, или нещо пърхащо и розово, което в желания момент надава кратки страстни викове.