— Сметката ми е в Австралийска банка в Сидни. Ще ви я покажа. Друга нямам. В тази страна съм от миналия юли. Можете да проверите всичко, което ви разказах, включително и историята с ларикините, дето ме обраха. Пайк, ако в сметката ми в банката не достига една лира или дори един шилинг, аз ще ви дам всичките пари, които имам в Австралия и навсякъде по света. Искам да кажа след триста шейсет и пет дни, смятано от тази минута.
Той мълчеше. Леката кавалерия, начело с лорд Кардиган очевидно е на път да връхлети върху руските батареи. „Спечели, Хана, добре направи, че го атакува фронтално. А освен това се и забавляваш!“
Пайк извади пурата от устата и се провикна, всъщност понечи да се провикне: „По дя…“, но се спря, защото никак не беше прилично да се ругае пред жена.
— Що се отнася до мен — каза му Хана с най-чаровната си усмивка, — можете спокойно да кажете „По дяволите“ или нещо друго, ако това ще облекчи или ще улесни мисленето ви… Да или не, Пайк? Приемате ли облога ми? Да не би да се страхувате от мен?
И се наведе още малко, та той да се очарова още повече от деколтето й (в този ден, когато малкото параходче маневрираше, за да доближи до пристана осемстотинте си тона, тя беше с роклята от китайска коприна).
Стиснаха си ръце. Под сянката на въртящото се чадърче. Малката й ръка, покрита до пръстите в ирландска дантела, потъна в едрата австралийска лапа.
„Нямаше да се обзаложа, ако бях мъж. Понякога е страхотно изгодно да си момиче.“
Той я покани у дома си за времето на престоя й в Брисбейн, докато тя бе смятала да отседне в хотел „Импириъл“. На всяко добро дело трябва да се отдава дължимото, подчерта той и с известно неудобство добави:
— Бих предпочел да не говорим за облога пред жена ми, Хана. Може да не разбере…
— Мъжка дума — отговори Хана, смеейки се.
Той имаше къща на нос Кенгуру и то не каква да е; домът бе обзаведен със законна съпруга, пет деца и седем внуци. Както се бяха уговорили, той я представи като дъщеря на един от деловите си партньори в Сидни. Приеха я топло — австралийско правило, чието съответствие тя откри отново едва в Америка. Поискаха да организират бал в нейна чест, макар тя да си призна, че изобщо не знае да танцува. Пайк й даде кола и кочияш, който щеше да й служи и за охрана…
… Нещо повече дори, като добър играч, какъвто беше, той предостави изцяло и напълно на нейно разположение всичките си връзки в града и в цялата колония Куинсланд (по-късно тя си даде сметка, че те се простират и извън територията й). Още следобеда след пристигането си тя отиде в центъра с ферибота на Питрис Байт. Срещна се с агента по недвижими имоти, препоръчан й от нейния домакин. Посети с него десетте или дванайсетте помещения, които се предлагаха. На следващия ден избра едно на улица „Куинс“, на първия етаж на красива тухлена къща с бели прозорци, отрупани с цветя, над ателието с френски надпис на една модистка, която беше французойка, колкото Хана беше австрийка или швейцарка.
Три стаи за първия й филиал. По подобие на това, което бе направила в Сидни, тя поръча да ги боядисат в бяло, да сложат червен паркет и черна абаносова ламперия, с мебели от палмовидна тръстика от Манила, лакирани в бяло. За по-сигурно бе донесла със себе си на „Александра“ необходимите абаносови дъски, достатъчно кутии боя в наситено червено, акварели и пастели за стените. Оставаше да се наредят много цветя.
Досега нещата вървяха както тя бе искала: бързо. Затова пък й бяха нужни още пет дни, за да си намери представителка. Без мрежата от обществени контакти, които Пайк й бе предоставил изобщо нямаше да успее, поне за толкова кратко време. Нае две представителки, защото не можеше да избере между двете най-добри кандидатки, но най-вече защото й се струваше, че те се допълват — първата знаеше отлично да смята, а другата беше по-добра в продажбите. Еванджелайн Поуп (математичката) и Мери Кари бяха моряшки жени (по един моряк за всяка, бяха почтени), епизодично възрадвани със съпрузи, когато господата с фуражки с галони се прибираха от Пернамбуку или Ява. Тя ги информира — „записвайте си, моля ви се“ — какво точно иска от тях: да продават кремовете и тоалетните води, които ще им изпраща от Сидни всеки месец. И да дават някои козметични съвети. Нищо не знаят в тази област? Е и? Да не мислят, че Хана знае повече?
Заплащането ще е процент от осъществените продажби.
А с рекламата и с осведомяването на съгражданките им за чудесата, които можеха да си купят, се нагърби Хана. Тя просто повтори в Брисбейн операцията с ковчежетата, но с едно допълнително улеснение, тъй като разполагаше с достоен съучастник: Клейтън Пайк, който бе вложил пари или имаше солидни приятелства в местната преса, главно в редакцията на седмичника „Куинсландър“. Еванджелайн по-добре от Мери схвана стратегията, попи препоръките като гъба; и ги разбра, което беше още по-добре. „Евангелието според Хана: Тогава Хана казала на учениците си: Все пак сделките са забавно нещо!“