В Брисбейн заложи на сто и трийсет лири месечна печалба. През първите десет месеца, защото след това би трябвало да се повиши. Като предпазна мярка тя се уговори с един пълномощник на Австралийската банка, когото натовари да следи сметките на агенцията и да я уведомява при най-малкото изненадващо събитие.
— Защо сто и трийсет лири? — попита Клейтън Пайк.
— Сидни има двеста и четирийсет хиляди жители, които ми носят осемстотин лири месечно, при четири седмици в един месец. В Брисбейн живеят четирийсет хиляди души. Една шеста от осемстотин е сто трийсет и три. Искате да преразгледате условията на облога ни ли, Пайк? За да вдигнете мизата?
Той не държеше, не.
На бала, който все пак дадоха в нейна чест, тя категорично отказа да танцува, като за случая си измисли леко навяхване. И този път не знаеше защо всъщност постъпва така, точно както се беше заинатила да е сама на празниците в края на годината. Наистина не знаеше да танцува, но не се съмняваше, че може да се научи. Не, ставаше дума за съвсем друго нещо: някаква неясна мечта, която се оформяше и която Хана щеше да лелее седем години.
Връщайки се в Сидни на 14 май, тя прекара там само два дни, защото бе предвидила да вземе първия влак за Мелбърн. По съветите на Клейтън Пайк, в Сидни тя успя да убеди Бенджамин Ръдж, брат на онзи Изикиъл със същото име, да работи в Р & О само по половин ден и да използва освободените по този начин часове за финансов контрол на нейните сделки. Той трябваше да й дава отчет всяка седмица, тя имаше доверие в него, доколкото изобщо беше способна да се довери някому.
Пайк имаше право: време беше да се освободи от всекидневното надзираване, чакаха я много по-важни неща. Повери на Маги Макгрегър производството на кремовете и тоалетните води — в средата на май 93-а в това производство вече бяха заети единайсет работнички, през следващите шест месеца групата нарасна на петнайсет, а после на осемнайсет.
А Дайна Уотс се нагърби за петнайсет лири месечно с общата организация на салоните и с надзора на Едит и Хариет Уилямс, които по финансовите въпроси не виждаха по-далеч от върховете на острите си носове.
… Намери и време, два часа преди тръгването на влака, да се отбие да целуне Колийн и Лизи. През двете седмици, докато бе отсъствала, ирландката бе отслабнала още повече; на моменти се задушаваше, пребледняваше от болката, която разкъсваше гърдите й.
— Предупреждавам ви, Колийн, ако ви няма при завръщането ми…
— Млъкни, Хана.
Единствено поради случайността на влаковите разписания стана така, че тя прекара една нощ в Мелбърн. Във всеки случай не бе имала намерение да се задържа там. Мелбърн беше доста голям залък, който тя не знаеше откъде да захапе.
Отиде да преспи при госпожа Смитсън, в семейния пансион, където бе прекарала първите си австралийски нощи и където я бяха обрали. Не беше устояла на съвършено детинското изкушение да отиде победоносно да афишира сегашното си финансово състояние само девет месеца след първото си отсядане там: като се изключат средствата, които бе вложила в Брисбейн и разходите за пътуването и тоалетите (вторите бяха по-големи от първите), оставаха й почти две хиляди лири.
На следващия ден замина за Балард и Бендиго. За Балард знаеше единствено това, което бе научила от Лотар Хътуил, когато й беше разказал историята с мъжките и женски венециански гондоли. Но още веднъж цифрите й послужиха за ориентир: поне петдесет хиляди жители имаше в първия от двата града, трийсет и няколко хиляди във втория. Но най-вече, че от почвата им бе извадено злато за повече от двеста милиона лири стерлинги.
Клейтън Пайк й беше дал името на един човек в Балард, на някой си Лахлан, собственик на доста неща в района, главно лозя. Самият Лахлан не се оказа кой знае колко интересен; Хана долови в него безразличие и дори отегчение, когато му съобщи за намерението си да повтори в неговия район това, което вече бе направила в Сидни и Брисбейн. „Истината е, че изобщо не му пука. Скапан мъж!“
… Роля изиграха случайността и състоянието на постоянно дебнене, на постоянно напрежение, в което беше тя, готова да сграбчи и най-малката възможност. Шест месеца по-рано Лахлан бе наел в Мелбърн едно младо семейство французи, Фурнак, само поради факта че бяха родом от страната на бордото и бургундското вино. Чисто съвпадение беше, че Хана се появи в канцеларията на Лахлан веднага след сънародниците на любимия й Шодерло дьо Лакло и на обожавания от нея Жул Верн. Когато те излязоха, тя ги чу да си говорят на своя език и се удиви, че ги разбира. Веднага след като приключи собствената й среща с винаря от Австралия — на която може би не се представи достойно, вече заета с внезапно хрумналата й идея — тя хукна след тях…