— Те дори не знаят, че съществувам.
— Но вие сте сигурна, че ще ги убедите?
— Напълно.
Събирайки върховете на късите си розови пръсти, той каза:
— Така, така, съществуват доста възможности…
Идеята за размяна на акции от двете дружества (едното за производство на козметика, кремове и тоалетни води, а другото — за верига от салони за чай; дружества, които той щеше да й помогне да основе според законните изисквания) срещу акции на дружествата, създадени от Фурнакови, бе негова. Имаше наистина една малка трудност: Фурнакови от улица „Бърк“, освен че изобщо не бяха в течение на тези грандиозни проекти, все още не бяха регистрирали никакво дружество. Но…
— Ще ги убедя да направят едно или дори две, ако е необходимо — каза Хана.
— Тази ваша невероятна самоувереност направо ме убива.
— Искате ли да се хванем на бас? Да се басираме на хонорарите ви.
— Аз да не съм Клейтън Пайк. Какво ще стане с мен, ако загубя този шилинг? Дума да не става да поема такъв риск. Приемаме Фурнакови за убедени…
За да се стигне до тази точка — размяната — Туейтс трябваше да преодолее най-свирепата съпротива на Хана: тя не даваше и дума да се издума да отстъпи каквото и да било, колкото и малко да е то, от това, което сама бе създала и бе лично нейно…
Най-накрая той все пак успя да намери решаващия аргумент, единствения, който можеше да я убеди при този неин страхотен инат:
— Вие няма да останете през целия си живот в Австралия, Хана.
— Със сигурност. Току-що ви го казах.
— Да, но…
Разбра какво иска да й каже, какво е съзрял преди нея и взе решението си. Всичко й стана ясно: нямаше смисъл просто да успее в Австралия и със спечелените пари да замине за Париж, Виена или Лондон, за да намери най-сетне Тадеуш и Мендел, при това сравнително лесно, защото ще е богата. Защо да не опита да отиде по-далеч? Тъкмо с „гадните кремове“. Както винаги идеята я осени като светкавица: защо да не повтори навсякъде това, което бе направила на края на света? „Можеш да станеш най-богатата жена или ако не най-богатата, то поне първата, спечелила сама парите си. С Тадеуш до тебе, разбира се. Той ще пише книгите си, а ти ще трупаш състояние. И двамата ще сте известни в цял свят…“
— Хана, мисля, че ще постигнете много повече, отколкото сама предполагате. Защо мислите искам да свържа съдбата си с вашата? Шилингът, който заложих на вас, ще ми донесе такава печалба, че ще мога да си построя два замъка в Кент. Освен това ще е дяволски забавно да ви гледам как се издигате. Кажете „да“, моля ви. Австралийците са три-четири милиона и много скоро продажбите тук ще достигнат тавана си. Отстъпките, дадени на Фурнакови — боже мили, като си помисля само, че те още нищо не знаят! — гледани от Франция или Англия, ще ви се видят направо нищожни. Сключете с тях договор за съдружие само за точно определен географски район; най-много до Нова Зеландия. Останалата част от света ще бъде ваша…
Тя отстъпи. Как да се съпротивляваш на някого, който ти открива самия теб? С негова помощ тя основа своите две първи дружества. („Защо две? Кремовете и тоалетните води вървят заедно.“ — „Предпазните мерки никога не са излишни, Хана. Представете си, че някой от вашите кремове обезобрази дори една-единствена дама. Срещу вас ще има процес. Ако го загубите, губите всичко. Двете дружества си поделят рисковете. Освен това ще трябва да регистрирате и патенти. Аз се наемам с това. Не само за тази страна, а за цялата планета. Само това липсваше, някой да ви открадне рецептите за вашите магии. Подпишете тук.“)
И така, през първите четири дни в Мелбърн, в началото на юни 93-а, тя се срещна с Поли Туейтс, основа своите дружества, направи хиляди постъпки, за да вдъхне юридически живот на начинанието си. Едва тогава отиде при Жан-Франсоа Фурнак.
Гасконският му поглед последователно беше изразил очарованието на продавач, обслужващ изискани дами, после учудване, студено недоверие на опитен търговец, интерес и най-накрая удивление: „И вие искате аз да ви дам под наем част от моите помещения?“.
Хана отговори, че е разбрал много добре какво иска, че ще спестят време, ако престане да се преструва, че не разбира за какво става дума, че тя вече познава брат му Режи и снаха му Ан, че е успяла да прецени жена му Мари-Клер, която от своя страна е отворила втори магазин на „Литъл Колинс“ и продава луксозни дрънкулки…
— Купих някои неща и от нея. Чудесни обувки от бяло платно с панделки, инкрустирани с диаманти от Ирландия. Наистина са много сладки. Вие с жена ви имате най-хубавите стоки в Австралия, аз самата също предлагам върха на лукса, но в друга област. Създадени сме да се разберем и да се сдружим.