… В замяна на тази значителна отстъпка тя поиска и получи част със същата стойност от всички съществуващи или бъдещи дейности на Фурнакови, без значение в коя сфера (Режи мечтае за ресторанти), независимо дали ставаше дума за производство или продажба в други страни — и по-специално за стоки от австралийска вълна. Разбраха се, че ще развиват в пълна степен сектора на Хана, наречен „Тоалети и аксесоари“. Крайната цел беше ни повече, ни по-малко създаването на безупречна военна машина, която да разположи гарнизони във всички австралийски и новозеландски градове.
След сключването на договора Хана се озова с пет фирми. С мажоритарно участие от шейсет процента в три от тях (кремове, тоалетни води, салони за чай) и с четирийсет процента в другите две (едната за рокли, палта и други основни видове дамски дрехи, а другата за бижута, аксесоари, шалове, носни кърпички, шапки, ръкавици и фино бельо).
— Боже мили, Хана, та това е вече почти империя!
— Която за мен има и това предимство, че бих могла да отсъствам толкова често и толкова дълго, колкото ми се иска. Мнението ви за Фурнакови, Поли?
— Интелигентни, съобразителни, амбициозни и много способни. От сорта милионери в лири стерлинги към петдесетгодишна възраст. Не бива да се изпускат от поглед.
— Можете ли да създадете система за наблюдение, която да функционира с вас или без вас?
— Уитакърови могат да ги следят с точност до едно пени ден след ден.
— Къде трябва да подпиша?
Идеята за „верига“ от еднакво големи магазини и бутици принадлежеше на Хана. По онова време идеята беше нова. Състоеше се в систематичното и почти едновременно създаване — навсякъде, където щеше да носи доходи — на филиали на всяка от фирмите и се опираше на принципа, че салонът за чай ще насочи своите клиентки към козметичния салон, който на свой ред ще ги изпрати в модните магазини… Теорията на взаимно свързаната търговия.
Тя наложи и друго свое виждане: пълната еднаквост на козметичните салони и на салоните за чай, от дребните сладки и облеклото на сервитьорките до най-незначителните подробности, които създават атмосфера. И клиентките от Мелбърн, като отидат в Сидни, Брисбейн, Уелингтън или Окланд (а по-късно в Европа или Америка) да могат да се чувстват като у дома, като в привилегировано пристанище или кътче. Беше прочела в „Сидни Бюлетин“, че един американец на име Грей създал — две години по-рано, през 1891-а — телефонен апарат, работещ с монети. Веднага писа, за да се осведоми за възможността да снабди с такъв апарат своите козметични салони, защото по този начин те щяха да бъдат по-добре свързани помежду си. Помисли дори да създаде своя собствена телефонна мрежа. Така щеше да се осведомява за състоянието на агенциите си или например да проследява движението на дадена своя клиентка и да изготви нещо като статистика на посещаемостта.
Но най-вече трябваше да съм в състояние да предложа на тези жени истински грижи за красотата им, а не да им цапотя лицата с каквото ми падне. Нещо, което по онова време все още не беше по силите ми…
С колосана яка и раирана вратовръзка с цветовете на колежа си в Англия Поли гребеше по река Яра-Яра. Хана седеше срещу него, облечена в една от белите си рокли, под двойната защита на широкополата си шапка и чадърчето. По тясното й триъгълно, направо погълнато от огромните сиви очи лице, осеяно със ситни лунички, светлината си играеше като в платно от Мане… (Винаги съм бил влюбен във вас, Хана: влюбен съм от четирийсет години, още от първите мигове, когато в канцеларията ми при Уитакърови започнахте да ми разказвате къде, кога, как и защо непременно ще натрупате състояние. Но малко са моментите, в които съм бил по-влюбен, отколкото в деня, когато ви заведох да се повозим на лодка по Яра-Яра… Наричахте ли ме вече Поли по онова време? Не си спомням…)
— Поли — каза тя, завъртайки чадърчето между пръстите си, показващи се от ръкавиците без пръсти, — вие сте по-луд и от мен…
— Никога не бих претендирал за такова нещо, скъпа. Но е вярно, че ви вярвам повече, отколкото вие самата си вярвате. Разкажете ми още нещо за този необикновен Мендел Визокер с гигантски ръст…
Още преди да подпише договорите си с Фурнакови, той й бе препоръчал да вземе заем от банките. Неть. На руски и на всички други езици, които знаеше, в това число и на арамейски.