Този ден, Лизи, ти беше горе в стаята си. Чакаше присъдата. Разплака се, когато ме видя да идвам, хвърли се в обятията ми, отказваше да ме пуснеш и ме молеше да те отведа с мен… В известен смисъл се изправих пред истинско съзаклятие на Маккенови, с което искаха да ме накарат да поема грижата за теб… Добре, добре, Лизи… може би не е необходимо да разбиваш тази ваза в главата ми: аз МНОГО ИСКАХ да се грижа за теб, признавам…
Естествено, каза Дъгал, нито той, нито някой от синовете му (най-малкият от които беше с десет години по-голям от сестра си) няма да приемат да са съвсем разделени с Лизи. Биха предпочели сами да се грижат за нея. И се съгласяват тя да отиде да живее другаде с мъка на сърце. Но в дом без жена…
— Може би Лизи също иска да каже нещо — спокойно отбеляза Хана, вътрешно страшно отегчена от всичките тези увъртания, но се пазеше да не каже нещо излишно. — Все пак тя е на десет години. И е много разумна.
Дъгал се съгласи.
— Тя иска да бъде с вас — призна Род.
Остава да даде гаранции като настойница, неофициална засега (по-късно ще обявят настойничеството за официално, ако всички са съгласни).
Хана обясни как вървят работите й. Посочи за свидетел самия Род, който всъщност много й бе помогнал в началото, „и аз му благодаря“… („По дяволите, помисли си тя, още дълго ли ще продължава тази комедия? Всъщност тези петима едри глупаци се чувстват дълбоко облекчени, че ще ги отърва от Лизи!“) Разказа за успеха си в Мелбърн и за големите си проекти; спомена имената на Клейтън Пайк и Поли Туейтс, на Роби и Дайна Уотс, на сестрите Уилямс в Сидни.
Ще се настани в много голям апартамент в Сидни, чийто ремонт ще ускори, до лявата страна на „Градината на Будика“ — по-благопристойно от това няма накъде… Лизи ще живее с нея и с една много почтена гувернантка на име Шарлот О’Мали, ирландка, както личи от името й, наета от Дайна; и с една прислужница, също от женски пол; тя, Хана, ще се погрижи за образованието на малката, както и ще следи най-внимателно, разбира се, за евентуалната поява на първите признаци на охтиката, скоротечна или не, ако това е било охтика (Днес знаем, че по-скоро е било рак, Лизи), която е отнесла майка й, в случай че болестта се е предала и на нея; и разбира се, „вие и вашите синове, господин Маккена, ще можете да виждате вашата дъщеря, вашата сестра, колкото често ви е угодно“.
— А сега още нещо — добави Хана. — След дванайсет или осемнайсет месеца възнамерявам да отида в Европа. Бихте ли обсъдили тази възможност, искам да кажа Лизи да ме придружи?
И тъй като бе казала всичко, тя стана и се качи горе в стаята.
— Готово, ще живеем заедно.
Прегърна Лизи, или по-скоро Лизи я прегърна, те бяха почти еднакви на ръст, независимо от разликата във възрастта, която годините щяха да заличат.
— Да се махаме бързо, Хана. Преди да са си променили мнението.
— Франкенщайн е надолу с главата, виждат й се гащите.
Писмо от Лотар Хътуил, което я чакаше от седмици. Съобщаваше й, че двамата с Елоиза ще отплават за Европа — новината не беше от най-пресните. Освен това пишеше и за Мика Гън: Той изчезна завинаги, но ти може би вече знаеш това. Не мога да се възпра да мисля, че имаш нещо общо с това. Винаги имаш решение за всеки проблем, нали?
И съобщение, подписано с един-единствен инициал, което пристигна три дни след като Лизи и Хана се бяха настанили в новия апартамент: Бог да ви благослови, Хана, вие удържахте на обещанието си.
Последен знак за живот, който получи от Куентин.
В началото на септември Поли Туейтс пристигна в Сидни в прекрасно настроение. Новините, които носеше бяха отлични: нещата вървят прекрасно, Мелбърн въртял на пълни обороти, пътят към Балард, Бендиго и Аделаида бил открит; младите Фурнакови вече атакували Пърт и Фримантъл със страшен успех; от Франция бил пристигнал още един Фурнак — от Оверн този път — и той с мустаци и големи зъби, които направо се удряли в земята, толкова били дълги и остри; укрепленията на Тасмания и Нова Зеландия също скоро щели да се предадат; навсякъде цифрите набъбвали; изглеждало, че ще трябва да се очакват още емигранти оверняци, които ще попълнят силите под командването на Жан-Франсоа: „Хана, ще трябва да поемете пред историята отговорността, че сте населили Австралия с невероятно количество Фуштраси — така наричат хората от Оверн. Но надали можехте да намерите по-добри съдружници; те са по-алчни и от вас и това е най-малкото, което може да се каже; при условие че ги наблюдаваш строго.“