„Каква реклама, Хана!“
1894 година дойде и отмина, без да бъде белязана от някакво особено събитие. Предвижданията на Поли Туейтс се оказаха повече от точни: неумолимият успех на Хана се потвърждаваше, очертаваше се и укрепваше след всяка нова равносметка — това е единствената област в живота ми, в която шансът никога не ме напусна, Лизи — сделките ми. Ако трябваше…, но човек не избира тези неща.
Облогът с Пайк изтичаше на 2 май. Още в средата на март той беше повече от спечелен без усилие: кредитът й в Юниън Банк възлизаше на шейсет хиляди лири. Всички съвместни представителства с Фурнакови вече работеха. Само периодът на празниците в края на годината (които отново прекара сама, лишавайки се дори от Лизи, която Уотсови заведоха със себе си в Мелбърн) след приспадането на всички разходи й донесе печалба над шест хиляди лири.
На 30 април Клейтън Пайк пристигна в Сидни с личния си влак от Мелбърн, където бе купил за хиляда и петстотин гвинеи двойка породисти говеда и ги караше със себе си в Брисбейн, в специален вагон. Вече бе написал чек за двайсет и пет хиляди лири. Хана отказа да го приеме, смеейки се — този облог бил само едно предизвикателство, което е отправила сама към себе си и просто е искала да привлече вниманието му, да спечели симпатиите му и евентуално да получи помощта му, а във всичко това тя е успяла повече, отколкото се е надявала. Следователно не желае тези пари. (В същото време си мислеше: „Но ако настоява, ще ги взема“.) Той настоя. Целият почервеня и наистина се ядоса — облогът си е облог. За да го приключат, Поли Туейтс измисли компромис, който удовлетворяваше и двамата: Хана ще получи двайсет и петте хиляди лири, но ще ги смята за частен заем, носещ символична лихва от половин процент годишно и даващ право на Клейтън Пайк или на посочени от него законни наследници да получават пет процента от акциите на всяко дружество, създадено от Хана на нейно име през следващите десет години извън Австралия и Нова Зеландия.
— Хана, зная, че мразите заемите. Това е заем, без да е такъв в действителност. Ще имате нужда от капитали в Европа и никога няма да ги намерите при по-изгодни условия. Да не говорим дори за половината процент, който ще трябва да плащате, той ще бъде повече от богато компенсиран от лихвите, които ще получите като вложите тези пари на финансовия пазар в Лондон, например. Там тъкмо имам братовчед, който…
Животът на Хана през този период течеше спокойно, почти семейно. Лизи й беше като по-малко сестра, която досега не е познавала и чиито приятни добродетели открива. Странно, но сега, когато „беше толкова стара“ в собствените си очи, тя преоткриваше радостите на детството и се оставяше да бъде увлечена от веселата Лизи. Смееха се като луди.
Именно заради Лизи на два пъти отложи заминаването си. Първия път причината беше Род, който казваше, че скоро самият той ще се ожени и не вижда защо сестра му да не живее при него. Нужен бе цял месец, за да се обезвреди бомбата. Този чудесен стар добряк Дъгал Маккена в крайна сметка отстъпи пред дъщеря си.
… Втория път, защото едва когато вече бе решила да заминат в началото на януари 95-а, се сети, че учебната година в Европа се различава от австралийската и че Лизи ще се озове в английския колеж избран за нея, в средата на втория срок.
Ето защо отложи заминаването за средата на юни.
„Ти също си доволна, Хана, бъди честна със себе си. И теб те е страх да се бориш там. Затова всички поводи са добри: и Лизи, и фактът, че все още нямаш достатъчно пари…“
Възползва се от училищната ваканция през януари и февруари, за да посети Нова Зеландия. През целия си живот, щом се сетеше за снежна планина, щеше да си спомня за новозеландските вериги, а не за Алпите или Скалистите планини в Америка. С Лизи и Шарлот О’Мали (седемдесет килограма ревностно католическо достойнство) тя прекоси двата острова от единия до другия край, от Инвъркаргил до Крайстчърч и Нелсън и от Уелингтън до Окланд. В последния град Жан-Франсоа Фурнак имаше фабрика за дрехи и бе вложил капитали в търговията с вълна — а следователно и тя, четирийсет процента. Навсякъде магазините със знака Х и Н отговаряха на изискванията й и успехът им беше непоклатим.
Освен това страната бе възхитителна, въпреки че населението на Нова Зеландия не достигаше дори седемстотин хиляди души…
При завръщането си в Сидни намери писмо от Мариан Каден, третото, откакто отново се бе свързала с него. Пишеше на странна смесица от идиш, полски, немски и руски — може би от предпазливост, на него му се привиждаха шпиони навсякъде. С педантично старание, което не я учуди, Мариан бе претърсил Прага, Виена и Берлин. А след това и други градове в Австро-Унгарската империя. После и Германия. Зачерквал имената им едно след друго на една карта. Но никъде не открил следите на Тадеуш. Нямаше никакви новини и за Мендел, макар че чичо му и много други упълномощени от него хора са разпитвали из царската администрация, поначало крайно мълчалива. Към писмото си бе прибавил фанатично точна сметка на разходите, които бе направил — между другите вълнуващи подробности тя научи, че изяждал седемдесет и четири филии хляб на месец. Твърдеше, че му остават напълно достатъчно пари да се издържа още две години, въпреки че е дал на майка си, братята и сестрите си с какво да живеят докато го няма. Посочваше адрес в Берлин, където би могла да му пише.