— Помниш ли, Хана, той има леля, която още е жива. Не е ходил да я види откакто е напуснал Варшава преди три години. Жената изобщо не го е видяла повече.
Не е и в Краков.
Още по-малко в Залцбург.
Не е в Берлин — на Мариан са му били нужни два месеца, за да се убеди, градът е голям — нито в Хайделберг или Мюнхен.
— За лелята в Прага създадох система за наблюдение, в случай че й се обади. Което спокойно може да направи: тя има малко пари, а той е неин наследник; тъй като е болна, може да умре. Уговорил съм се с един от писарите на нейния нотариус и с момчето от бакалницата, където тя пазарува: ако нещо се случи, ще ми пишат на адреса в Берлин. Обещах двайсет рубли на единия и десет на другия. Не е ли прекалено?
— Но не — каза Хана с усмивка. — Останаха ли ти пари, Мариан?
Той незабавно извади от джоба си едно тефтерче, в което бе записал и най-дребните си разходи. Да, останали са му достатъчно да живее още седем месеца, включително с пътуванията. Обясни, че вече е преровил общо трийсет града от Холандия, или грубо казано от Балтика до немска Швейцария: сега идва от Цюрих, където е бил до преди два дни и е търсил. И за всеки случай, за да не пропусне нещо, щял да отиде да хвърли по един поглед в Лозана и в Женева, ако не е била срещата му с нея.
Пристъпваше от крак на крак, поклащаше се леко, притеснен и още по-заекващ: сподели, че са му дошли на ум някои неща, за които малко се страхува, че тя може би ще го упрекне… навсякъде, където е бил и като знае страстта на Тадеуш към книгите, е оставил часовои във всички книжарници (поколеба се), обещавайки нещо като награда на онзи, който му съобщи за появяването или преминаването на студента…
Напълно смаяна, Хана го изгледа. Напуши я смях, помисли си: „Боже мой, ето че обявихме награда за главата на Тадеуш!“.
Целуна го отново.
— О, Мариан, обожавам те! И колко е наградата?
Той й каза: около пет английски лири.
— Не е достатъчно — заяви тя, — умножи я по двайсет. Това не е всичко (чувстваше се много развеселена), ще ти дам четиристотин паунда, ще си купиш нов костюм. И други обувки, твоите са наистина износени. Мариан, парите, които ще получиш, ще разделиш на две части, както ти прецениш. Едната за семейството ти, на което си единствената подкрепа, а заради мен то е лишено от теб. Другата е за разноските ти и за наградата, но преди всичко за теб, ще видиш, че ще имаш много повече нужда, отколкото си мислиш. Освен това трябва да ти определим заплата.
Но да, разбира се, след като той ще работи само за нея и отсега нататък ще прави само това, не е ли в реда на нещата? Освен ако не иска или има други планове.
Той я погледна с упрек.
Тя му се усмихна и сделката бе сключена. Ще му дава десет… не, дванайсет лири стерлинги месечно или еквивалента им във всяка друга парична единица. И аванс за шест месеца.
— Ето, вземи. И си направи три костюма, да, докато не съм забравила, два всекидневни и един официален. Не прави прекалени икономии, моля те, трябва да си облечен като изискан господин, аз имам набито око, научих тези неща, не искам костюми, купени на старо, които са обръщани. Нови. От хубава вълна. Същото се отнася и за обувките. Естествено, нямаш куфар. Трябва ти един, кожен, ще отидем заедно да го купим, видях няколко магазина в Баден-Баден, които чудесно ще свършат работа. Ще изберем също така ризи, трябват ти поне шест. И всички други неща, от които един мъж се нуждае. Надявам се поне да знаеш какво ти трябва, нали? Ще направя от теб истински господин, ще се обръщат към теб с „господине“ навсякъде, където ще отидеш, дори във Варшава, на речната гара на Висла… О, Мариан, наистина няма нужда да се просълзяваш!
Помъкна го из цял Баден-Баден, зашеметявайки с острия си език продавачите в магазините за мъжка мода и шивачите, внимаваше за всичко, до долните гащи, по отношение на които бе толкова придирчива, че го накара да ги изпробва пред нея: „Какви ми ги разправяте? Само това остава, да не мога да гледам братчето си голо? И престанете да препречвате тази врата, защото инак ще купя магазина ви само за да мога да ви изгоня!“
— Мариан, заедно ще направим хиляди вълнуващи неща. Знаеш ли френски? Не? А английски? Също не. Така си и мислех. Е добре, ще ги научиш и то бързо. Вече знаеш четири или пет езика, така че какво са още два в повече? Бързо и добре, нали? Идеята ти за книжарниците е чудесна, най-добре е да я разширим. Може би е в Швеция или при белгийците. Освен ако не е в Париж или Лондон. Ще обявим награда за главата му в цяла Европа, да не е заминал при турците, я!