— Нищо не казвай, Мариан — добави тя.
Трябват му също вратовръзки, носни кърпи и две шапки, ще бъде прелестен с шапки. А бастун? Нужен му е и бастун, всички господа имат бастуни. Този ще му подхожда.
— Дявол да го вземе, неузнаваем си, погледни се в огледалото, истински gentleman — това е на английски. О, Мариан, имам толкова планове, че главата ми се пръска, иска ми се да танцувам върху света. Ти наистина ще работиш с мен и то не само за да препускаш навсякъде да търсиш Тадеуш. Освен френски и английски ще трябва да научиш финанси и счетоводство, как едни пари се обръщат в други, как се преминават границите със стока и главно как функционират банките. Много е важно, нищо не може да стане без банките. Искам да знаеш за тях повече от всеки банкер, да си способен да отгатваш винаги лъжите им и да ми казваш: „Внимавай, Хана, този ти говори врели-некипели“. Хрумна ми чудесна идея — ще постъпиш в някоя банка, да кажем след четири месеца, през януари, след като изградиш цялата си мрежа от книжари шпиони, ловци на хора. Каква банка? Немска, отначало, защото знаеш много добре немски. Ще ти намеря някоя, зная как. Ще работиш последователно във всички отдели и ще научиш всичко. Друго нещо — от днес си ми братовчед… „Здравей, братовчеде Мариан, целуни първата си братовчедка, майките ни бяха сестри.“ Във всеки случай това ще казваш на всички.
Уговориха (тя определи) нова среща. Той ще дойде в Париж, в апартамента, нает от нея на улица „Анжу“ 10. Ще бъде там през следващите две години поне. Защото тя също ще учи. Ще бъде в Париж на тази и тази дата — да й пише там.
Улица „Анжу“ 10. Мариан записа адреса. Макар да не му беше нужно изобщо да записва, тя знаеше — паметта му е изключителна. След първите моменти на вълнение или панически ужас (особено когато тя влетя в пробната и го свари съвсем гол, а той скри слабините си с ръце като млада девственица) Мариан отново беше спокоен, внимателен и съвършено уравновесен. Хана се замисли над въпроса, който Лизи й бе задала: „Хубав ли е Мариан Каден?“ Не съвсем. Но не беше и грозен. Имаше гладко лице, големи, светли, но малко тъжни очи, дяволски стиснати и волеви устни. „Само ти можеш да го пришпориш така, Хана. Всеки друг би получил страхотен юмрук по носа… Ако се усмихва по-често, ще му се отрази добре.“
Но досега в живота му не бе имало много поводи за усмивки. Тя изпита към него нежност, почти сестринска нежност.
Именно в този момент, когато се срещна с Мариан и започна да гради общото им бъдеще, тя свърза двата последователни, но отделни периоди в своя живот — този на Хана от Полша и другия, на Хана от Австралия, създавайки една съвсем нова Хана.
Много весела всъщност.
Четири дни по-късно тя бе в Тирол. На писмото, което пусна в Марсилия при спирането на презокеанския параход на Ориент Лайн, се бе получил отговор в Лондон — Анастасия фон Зонердек я посрещна с истински ентусиазъм (макар и с лек оттенък на аристократично снизхождение: вече не бяха в Австралия) в лятната резиденция на семейството, близо до Йенбах, на брега на Ахензее. Още седмица и Хана щеше да бъде принудена да отиде чак до Виена, за да види своята графиня — наистина двойката се готвеше да се върне в столицата на Империята. А защо всъщност не отиде с тях?
Хана отклони поканата. Прекара шест дни в тиролските Алпи. Колкото да се позанимава с двете първи рожби на Анастасия. (Наистина ще трябва да имам три деца с Тадеуш. Или всъщност може би четири, ако той иска. Направо са очарователни тези малки розови и нежни същества, стоплят сърцето, а дори не са твоите и на Тадеуш…)
… И да има време да събере всички сведения за една банка в Кьолн, където финансовият съветник на Зонердекови има всякакви връзки…
… Но най-вече и преди всичко време — след като изключително внимателно бе подготвила терена, да зададе въпроса, който пареше на устните й от месеци наред, откакто бе научила от австралийските вестници, че царят на Русия Александър III е умрял и че го е наследил синът му под името Николай II. Тя естествено не бе забравила, че госпожа Николай Втора, под руското име Александра Фьодоровна, е все пак родена принцеса Аликс фон Хесе и е собствената братовчедка на Анастасия (чието име императорската двойка щеше да даде на една от дъщерите си).
Мълчание на фона на нежния звън на хлопатари из алпийските пасища. Есенен аромат на окосено сено. „Отидох много далеч“ помисли си Хана заради мълчанието и странната студена светлина в очите на младата графиня; направила бе всичко възможно да я превърне в своя приятелка.