… Много смущаващо на моменти. Може би като предизвикателство, което трябваше да се приеме, тя повече или по-малко си бе втълпила да го върне в правия път и през вечерите, които прекарваха заедно, през седмиците и дългите месеци тя се опитваше да го съблазни. „И само не разправяй на себе си, че го правиш, за да се тренираш за Тадеуш! Андре е съвсем достатъчен за това. Ти си си направо порочна!“ Една нощ той се появи много късно — часът беше около два, тя тъкмо се бе върнала от „Ковънт Гардън“, където Поли я бе завлякъл, и от последвалата вечеря — и я завари да се съблича. Седна на леглото и взе да бърбори. Млъкна за няколко секунди, когато тя остана гола, втренчи очи в нея, отново подхвана бръщолевенето си, но продължаваше да я гледа, едва се помръдна, когато тя се изтегна по гръб върху кувертюрата.
— Извинявайте, винаги спя гола — каза тя. — Та продължавайте, Беатрис…
Тогава той заговори нормално, тоест с мъжки глас, който дори не беше нежен. Хана видя ръката му, която леко помръдна, би могло да се каже, че потрепваше. Не че той я виждаше за първи път гола или поне разголена; често му се бе случвало да присъства, когато тя сменяше тоалетите си, приготвяйки се за някоя вечеря. По много поводи му бе показвала гърдите си — „най-хубавите гърди в Европа, скъпа моя; нямам данни за другите континенти“ — дори малко повече, а той, знаейки (винаги знаеше всичко в тази област) с кого тя ще се срещне на вечерята или на спектакъла, предварително й правеше характеристика на всеки и всяка и дори нещо повече, описваше й слабите места на едните и на другите, за да ги използва за работата си: „Внимавайте, лейди Еди-коя си и малката госпожа Армстронг се мразят, можете да имате само едната от тях; заложете на по-младата, тя ще доведе след себе си петнайсет-двайсет свои приятелки, които не знаят къде да прахосат парите на съпрузите си…“, или пък: „Не се доверявайте на външния вид, тази унгарска графиня няма пукнато пени…“, или: „Искате да привлечете други американки? Обслужвайте безплатно Сузи Армбръстър; тя все едно няма да похарчи повече от три лири, но ако разкаже за вас, всички жени от отвъдокеанската колония още същия ден ще почукат на вратата ви“.
(Десет месеца по-късно, през 1899 г., когато тя търсеше начин да се заговори малко повече за козметичния й салон, именно Хенри я посъветва да изгони при първия повод дебелата дама в лилаво: „Тя е лейди, но отскоро, започнала е с мармалад. Мразят я почти навсякъде, въпреки че се страхуват от нея. Изключително богата, но свръх скъперница и вие нищо няма да загубите от нея. Изхвърляте я на улицата и още утре в Лондон ще имате хиляда и петстотин приятелки от детинство, всичките умиращи от желание да дойдат при тази, която се е осмелила да направи жеста, за който те мечтаят от първия си бал“.)
… Той говореше и продължаваше да я гледа, седнал на по-малко от половин метър от нея; пръстите на лявата му ръка докосваха голото й бедро. Замълча, този път за дълго. Леко се изчерви, сетне възкликна:
— Мили Боже!
Но не се отдръпна от нея.
И тогава тихо каза:
— Аз наистина не съм мъж, Хана…
— Не зная, Хенри.
— Но бихте искали да узнаете. Действително до края на живота си ще сте опитали всичко…
— После ще е много късно.
— Точно така.
Ръката му бавно тръгна нагоре и се плъзна по заобления й ханш, галейки кадифето му. Продължи пътя си, застина на корема й, показалецът и големият пръст отначало докоснаха, а после деликатно започнаха да си играят с медночервения пух, завивайки го на копринени букли. Другата му ръка дойде на помощ и полекичка се промъкна между бедрата, които тя послушно отвори. Погали вътрешната им страна, която беше толкова гладка.
— Приятно ли е?
— Ммммм.
— За първи път е и ето че се смущавам. Имам любовник на седемнайсет години, но кожата му не е нежна като вашата.
— Най-после тържествувам.
— Не тържествувайте толкова бързо.
Втората ръка се плъзна нагоре и отново слезе, без наистина да стигне до срамните устни. Той се наведе и докосна с език зърното на всяка гърда: