Козметология… думата звучеше научно. В нея имаше загадъчност и нови простори. Надхвърляше фон дьо теновете, беше цяло изкуство, чиито тайни трябваше да бъдат открити. Като например червеното на устните, необходимо веднага щом на останалата част от лицето се постави оцветяващо и парфюмиращо средство. В тази конкретна област Хана много задълбочи търсенията. Дълго време, в продължение на почти две столетия, за да освежат устните си и да ги направят по-привлекателни, жените са употребявали нещо като помада, смеска от сакъз, обикновено парфюмиран с розова или жасминова вода, оцветен със сок от ава-жива или черно грозде; после се появили мазила, на основата на восъка (понякога пчелен) и олиото. Идеята за пръчиците, дискретни и лесни за пренасяне в малка чантичка, подобни на молив не принадлежеше на Хана. Други се бяха сетили, но не бяха извлекли същината; все още всичко беше в сферата на почти съмнителни ателиета, известни само на актрисите и на леките жени. А и на светската или просто на семейната жена това й миришеше на нещо порочно, съвсем близо до проституцията. Хана трябваше да се пребори с нерешителността, нюансирана обаче с огромно, жадно любопитство, на клиентките към всичките тези нововъведения („нововъведения, които мъжете харесват много… у жените на другите“). Освен това, дори да се преодолееха всички проблеми по опаковката и съдържанието, за да се произвеждат наистина в индустриални количества въпросните „пръчици червило“, употребата им трябваше да бъде безвредна, и да не превръща жените в предполагаеми жертви на скорбута. Същата опасност съществуваше и при останалите козметични средства.
— Въпрос на химия, Жулиет. Ваш ред е да се проявите.
… Да, отлично знае, че това няма да стане за три-четири години. Разбира се. (Хана прекалено често казваше „разбира се“.) Известно й е, че ще са нужни години, че тези изследвания ще отнемат пет или десет години, а може би и десетилетия. И че Жулиет няма да се справи сама с тази задача. Ще са нужни други химици, други лаборатории и то не непременно във Франция. Ще трябва да се инвестира, да се събират кадри. Тя е готова за това, ще го направи. Именно за тази цел трупа толкова пари.
Жулиет Ман щеше да умре през 1931 г., отдавна задмината от други поколения специалисти, работещи в помещения, съвсем различни от един обикновен апартамент…
Пък бил той и над главата на Пол Гоген.
През април отиде във Виена. Учуди се, че не е дошла тук по-рано: „Ето ти един хубав град!“ Когато човек е от Полша като нея, ако не тръгне на изток, което не би хрумнало никому, освен ако не го принудят (тя наистина мразеше руснаците), логичният маршрут е първо да отиде в Прага, а след това в столицата на Австро-унгарската империя. „Завърших обиколката си на Европа там, откъдето трябваше да започна. Вярно, че гледана от Австралия, Европа е мършавичка.“
Във Виена Мариан Каден беше на поста си. (Той не знаеше какво го чака.) Свършил бе всичката работа по подготовката на почвата и разузнаването. С обичайната си експедитивност. Според него имаше две места, подходящи за разполагане на салона; плюс четири други за магазините, които трябваше да допълнят комплекса. Та той виждаше козметичния салон или в стария град, задължително съвсем близо или на самата стара и аристократична „Херенщрасе“, която се простираше от двореца Кински до Хофбург — там император Франц-Йосиф и императрица Сиси изживявали тежки дни…
— Или?
— „Рингщрасе“. По-ново е. Поне ще има място за колите на клиентките ти.
„Рингщрасе“ всъщност беше поредица от булеварди, опасващи историческото сърце на града. За разлика от други големи европейски градове, Виена бе запазила почти всичките си укрепления, издигнати някога срещу турците и варварите. Едва преди четири години, около 1850-а, бяха започнали да строят извън крепостните стени, върху празните площи с насипи, с които били отделени кварталите на простолюдието. Мариан вярваше в бъдещето на тази нова част. Дори смяташе, че е открил силното й място.
— Като се тръгне от площад „Шварценберг“, където живее цялата аристокрация и се отива на запад и северозапад, описвайки дъга, толкова повече се навлиза в зоната на едрата буржоазия. Буржоазията има много пари, много повече от аристокрацията, като навсякъде. Но не трябва да се отива и прекалено на север: след Парламента няма нищо значително, освен университета.
— По-добре „Рингщрасе“, отколкото стария град, така ли?
— Да.