— И къде на „Рингщрасе“?
— Или площад „Бетховен“, който е на изток или на „Райхратщрасе“. По-добре ще е на „Райхратщрасе“.
Отидоха там. Улицата беше непосредствено зад Парламента. Беше широка, „осемдесет и една стъпки е, броил съм“, каза Мариан. Наляво свършваше до градината на кметството. Сградата, избрана от Мариан, се намираше на номер 7. Беше строена през 1883 г., почти нова. Входът беше величествен, още от преддверието, украсено с фризове лъхаше достолепие. Етажите обаче, както обикновено, бяха строени по-пестеливо: парадната стълба изведнъж преминаваше в най-обикновено задно стълбище, обслужващо горните апартаменти.
— И дума да не става да карам клиентките си да се изкачват по него.
Та си е и мислил. Осведомил се е: може да се наеме някой от долните етажи срещу сумата от две хиляди и осемстотин паунда годишно, за две хиляди и петстотин, ако се попазарят повече. Собственикът е ерцхерцог, който обожава поезията.
— Хана, ти не ми ли беше говорила за един френски поет на име Рембо?
— Само него знам. Заедно ходехме на училище.
Разбира се, тя изобщо не бе виждала Артур Рембо.
Впрочем той беше покойник поне от осем години. „Следователно не може да ме опровергае.“ Но го бе чела. (Тадеуш сигурно го харесваше и затова се беше подготвила.) Освен това често бе срещала заядливия и смешен художник Форен, който в младостта си два-три месеца бе живял близо до булевард „Распай“ в Париж заедно с пияча на абсент, когото Верлен е посещавал.
— Говори му за Рембо и ерцхерцогът ще ти смъкне цената — каза Мариан.
Каква памет имаше, проклетникът, да си спомни едно име, което тя и понятие нямаше кога го е споменала пред него! Вярно, че с Мариан почти не си говореха за литература; тя все пак беше успяла да го накара да прочете Жул Верн на френски, а наскоро и „Война на световете“ от Уелс. Защото той вече чудесно владееше езика на онези отвъд Ламанша.
Тя го огледа, всъщност Лизи беше права. На пръв поглед Мариан не изглеждаше нито много хубав, нито много умен — макар че…, — ала все пак не беше никак зле. Подобна улегналост успокоява, явно можеше да привлича някои жени, дори доста. Имаше хубави, понякога мечтателни очи, толкова спокойни наистина и те съвършено прикриваха методичния ум, спотаен зад тях. Беше силен и здрав и след срещата им в Баден-Баден преди четири години се бе научил да се облича. Вярно, че сега имаше средства. В областта на финансите също бе коренно променен: разказал й бе за залаганията си на борсата, ползвайки речника на борсов посредник, което я впечатли. За да се убеди, че той не лъже, тя го бе завела при един братовчед на Поли Туейтс, който беше голяма клечка в лондонското Сити. И о, чудо! Младият варшавянин и джентълменът с колосана яка и раирана вратовръзка се бяха разбрали така добре, че в един момент тя, която никак не беше боса в тази материя, се почувства излишна.
— Имаш ли любовна връзка, Мариан?
Точно пресичаха „Ринга“. Въздухът беше мек, слънцето проникваше иззад облаците, минаваха много красиви екипажи, една циганка свиреше на цигулка и Хана откри, че направо е влюбена във Виена.
Ала Мариан не бе отговорил на въпроса й.
— Меся се в неща, които не ме засягат зная, Мариан. Но представи си, че утре, след месец или година, някоя жена те омае? А ти се захласнеш по нея дотолкова, та да си сложиш висок цилиндър и сатенена пелерина и да тръгнеш да се разоряваш с нея из всички кръчми на Европа, пеейки неприлични песни?
Той я гледаше стъписан.
— И ме изоставиш — каза тя.
Помисли си: „Май малко се поувлече, Хана. Всъщност не те е страх, че ще те напусне, вероятността е нищожна. Но ако допуснем, че тази откачалка Лизи наистина пожелае да се омъжи за него — него изобщо никой няма да го пита, бедното момче, тя ще ти го грабне, докато се обърнеш — по-добре би било той да има опит. Защото малката няма никакъв. Представи да, но не и практика. Макар че с моята мания всичко да й разказвам тя знае по въпроса колкото маркиз Дьо Сад, почти може да напише «Кама Сутра». Не се смей, Хана, никак не е смешно — стаята в Прага и безумното разочарование, което самата ти изживя с Тадеуш доказват, че в един брак тези неща са важни…“
— Никога няма да направя това, да те изоставя — прошепна Мариан, забил в земята помръкнал поглед. — Никога.
— Това не пречи да имаш любовница. Най-добре три-четири. Това е като готвенето, човек трябва да опита от всичко, за да разбере кое му харесва.
Той преглъщаше напълно объркан. Беше смешно и в същото време трогателно да види до каква степен този така деен, така упорит и толкова способен в много отношения младеж се засрамва, когато му се заговореше за жени.