Тя се настани на масата, която бе запазила под арките на ресторант „Грилпарзер“. Той седна до нея, все още смутен. Тя поръча, без да попита Мариан какво му се яде. „Защо да го правя? Зная кое е добро за него. Както и по въпроса с любовниците. Ще трябва да се заема и с това.“
Наред с хилядите други неща, които трябваше да урежда. Защото, вече е решено, тя ще подготви всичко във Виена, ще бъде още по-хубаво, отколкото в Париж, който досега й се струваше единственият подходящ град.
Йохан Щраус й се усмихна.
Каза, че не е Йохан Щраус, въпреки че е същият все пак. Не е композирал „На хубавия син Дунав“ нито „Императорският валс“ или пък „Случки във виенската гора“, все творби, за които тя току-що му бе изказала цялото си възхищение.
— Аз съм само Йохан III, син на Едуард, който е брат на Йохан II и Йозеф, а те тримата са синове на Йохан. Но вашите комплименти ме трогват, въпреки че всъщност се отнасят за чичо ми.
Той много се забавляваше от грешката на Хана. Нека бъде спокойна, не е първата, нито ще е последната, дето обърква всичките Йохан Щраус.
— Още повече че към нас, виенските музиканти Щраус, се прибавя и един немски музикант Щраус, Рихард, който наскоро направи нещо великолепно наречено „Тъй рече Заратустра“. Но той няма никакви роднински връзки с нашето семейство. Та значи вие познавате Клод Дебюси?
Носеше препоръчително писмо от френския композитор. Щраус му бе хвърлил само един поглед. Според него би било позор за виенската галантност тя дори за миг да си помисли, че една красива жена би могла да се нуждае от препоръка, за да бъде приета, та дори и от Йохан Щраус…
— Това е защото искам да ви помоля за нещо доста необикновено — каза тогава Хана.
И наклони леко глава настрани, разтвори колкото може по-широко очи и леко се завъртя. Въздействието й върху мъжете обикновено бе гарантирано. Подейства и сега. Йохан Щраус я изслуша да излага молбата си и да обяснява какво се готви да направи във Виена, която обожава и която е логичен избор, когато човек идва от Полша, и именно тук е решила да се състои най-голямото събитие в нейния живот. Тя разказа всичко за предстоящото събитие, чието протичане е обмислила до най-малката подробност.
… Или почти всичко. Все пак имаше някои малки подробности, които пропусна от страх той да не извика санитарите от лудницата.
… О, не, няма нищо общо между това събитие и козметичния салон на „Райхратщрасе“, който тя се готвеше да открие, такива е открила в почти всички големи европейски градове…, а ако на госпожа Йохан Щраус или на нейните най-скъпи приятели би им доставило удоволствие да дойдат в салона като клиентки, тя ще ги приеме безплатно, разбира се от само себе си. Ала това е между другото…
— Изпитвам ужас да говоря за пари — добави тя, — но се разбира, че…
Той се засмя, поклати глава, като не преставаше да я гледа с огромно любопитство:
— Вие сте съвсем необикновена млада жена, нали?
… Но той не е капелмайстор на баловете в императорския двор, както тя си е помислила, баща му Едуард изпълнява тази длъжност, заемана преди това от чичо му и дядо му. Самият той, Йохан III е концертиращ артист и диригент, вече е обиколил света като такъв. Сигурно тя сама разбира, че вечерта на 31 декември е изключено; през тази нощ в церемониалната зала на Хофбург ще има бал, даван от Техни величества и той ще бъде особено бляскав не само защото ще се посреща Новата година, но и едно ново столетие. Затова пък…
— Затова пък вечерта на 30 декември, защо не? Аз мога да се освободя и мисля, че ще мога да убедя и баща ми. Идеята ви е толкова… — Той се запъна.
— Налудничава? — предложи Хана.
— Романтична — каза Йохан Щраус. — Толкова е романтична. И тъй виенска…
Беше почти достатъчно да изрецитира „Пияният кораб“ (научила го бе специално за целта), за да се договори с ерцхерцога за средата на улица „Райхратщрасе“. За приблизителната сума от две хиляди петстотин трийсет и две лири стерлинги на година. Когато му разказа, че е присъствала на последните часове на Артюр Рембо в една болница в Марсилия, от вълнение ерцхерцогът избухна в ридания. Беше един много чувствителен ерцхерцог.
— Значи си могла да смъкнеш още малко — отбеляза Мариан. — Особено тези трийсет и две лири…