— Никакъв риск ли няма тя да го… той да се привърже към нея и да не иска повече да я напусне? Страшно се нуждая от него.
— Гризи има каменно сърце. Това дори е единственото нещо у нея, което не е нежно.
— Мариан е много срамежлив с жените, това е единственият му недостатък. През целия си живот, откак е проходил, работи като вол, направо е чудо, че знае да чете, но никога не е имал време да мисли за жени. Ще направя така, че да има свободно време и да го прекарва с Гризелда. Ще измисля някаква причина, няма значение каква. Имам достатъчно въображение за тези неща. А щом останат сами, ако тя не е глупава…
— ХОП! — каза Климт, превивайки се от смях.
— Хоп — засмя се също Хана.
Сетне попита какво би предпочел моделът, пари или някакъв накит. Климт отговори, че би желал да не договаря той тези неща. Ала има предложение — може да извика Гризи утре, да я накара да се съблече и да заеме всички възможни пози. Така Хана ще може да прецени дали е подходяща, поне физически.
— Така няма да купувате слепешката.
Четвърти пристъп на луд смях…
— А за останалото, за плащането, разберете се като жени…
Пети пристъп. И не иска процент, добави той.
Идеята да види стоката отблизо се понрави на Хана.
— Утре в единайсет часа? В десет имам среща с банкери, а на обяд пристигат декораторите ми от Лондон…
На следващия ден тя огледа от всички ъгли и с почти притесняваща придирчивост голото тяло на модела. Щеше да свърши много добра работа.
… И нещата се случиха точно както ги бе предвидила, във влажната и леко опияняваща мекота на виенската пролет. Мариан се остави да бъде убеден, дори стигна дотам, че заведе завоеванието си на танци. „Мариан да танцува, това е върхът!“
„… Поне се отърва от пъпките, които имаше по лицето. Това все пак е по-добре за работата ни.“
Все още беше май.
Тя започна да се притеснява, дори би се разтревожила сериозно, ако не беше сигурна в съдбата си. След първото си обаждане през февруари Мендел повече не бе дал знак за живот. Освен едно писмо, почти толкова кратко, колкото и първото: Срещнах тук някоя си Ребека Сингър. Онази дето беше при Добе. Много красива. Омъжена е за един много богат американец. Ще ти дам адреса й.
Нито дума повече. Писмото бе пуснато в Ница. Какво, по дяволите, правеше там? Така, както го познаваше и при огромното и непоклатимо доверие, което имаше в него, тя и за миг не се съмняваше, че той ще й намери Тадеуш.
Но той се забави повече от предвиденото време.
… Трудно изпитание за нейните нерви при цялата подготовка, която бе предприела, при тъй точните планове, които бе начертала, с всичките мечти, които бе лелеяла, правейки всичко, за да се превърнат те в действителност след толкова години, оставаше само Мендел да не удържи на думата си!
… Или просто да закъснее.
„Не, не е възможно. Не и Мендел!“
Почти изпита облекчение, когато около 10 май получи тайната информация, предадена от Мариан.
Тя нямаше нищо общо с Тадеуш и Мендел, ставаше дума за съвсем друго нещо.
За сделките й.
В начина, по който се бяха уреждали делата й досега имаше някаква почти хипнотична магия. От пет години. В начина, по който се бяха развивали и се бяха прибавяли едно към друго. В този постоянен успех, който ги бе увенчавал неудържимо месец след месец, година след година.
… Но ето че нещата се променяха. Бе изникнала първата подводна скала и първата опасност. И то голяма.
Ала след като е започнала, тази първа голяма атака срещу нея едва ли можеше да се случи в по-добър момент, тя идваше тъкмо навреме, в един период от нейния живот, когато Хана беше съвсем отчаяна от чакане. Ако беше в по-нормален период, тя щеше да реагира с обичайната си настървеност и борбеност, която нито една от превратностите в така дългия й живот нямаше да успее да отслаби. Но пролетта и лятото на 99-а бяха различни: тя изгаряше от изпепеляваща и подлудяваща треска. Следователно случката с Ван Ейкем щеше да бъде за нея предпазна клапа, ако ли не освобождение.
Тя хвърли в нея почти сладострастно своите четирийсет и два килограма свирепост.