Всеки салон, всеки магазин беше напълно независим от останалите, дори когато се намираха в един и същи град. Освен в началото, преди и непосредствено след създаването им, защото тя използваше например печалбите от магазина на улица „Фобур-Сент-Оноре“, за да финансира създаването на виенския магазин на „Херенщрасе“. После, щом новороденото поемеше само, тя прекъсваше всякаква връзка. Край — „Херенщрасе“ да се оправя сам веднага щом погаси заема, даден му от парижкия му колега, виенското начинание имаше една година на разположение, за да се утвърди или да пропадне. (Подобни закривания щяха да бъдат съвсем редки и щяха да се наложат само по време на война — сделките са единствената област, в която щастието никога не ме е напускало, Лизи.)
Докато едно от предприятията беше длъжник, всички цифри, отнасящи се до него, се записваха с червено в малките бележничета на Хана. Тя използваше счетоводна система, която едва не побърка Поли (доколкото бе успял да я зърне, тя криеше бележниците си от всеки поглед)…
Служеше си с овце.
„Спомен от Австралия, скъпи Поли.“
Сини овце за козметичните салони.
… Лилави за магазините.
… Зелени за фабриката в Еврьо.
… Черни за лабораторията.
… Оранжеви за училището за козметички.
… Червени за центъра за подготовка на продавачки.
… Жълти за системата за събиране и доставяне на растения и други основни суровини.
… На червени точки за дистрибуторската мрежа.
… На черни и бели квадратчета за многобройните банкови сметки.
— Овце на карета, мили боже! — възкликна Поли и едва не припадна.
Дума не можеше да става да обозначи някое от своите начинания по друг начин, освен с цифрата, която овцата носи. За да направи нещата по-сложни, тя не бе номерирала овцете си от I до X. Нито пък бе използвала цифрите на десетиците при козметичните салони, на стотиците при магазините и т.н. Би липсвал чарът, а и всеки би могъл да я шпионира. Тя бе използвала скъпия си Шодерло дьо Лакло: „Опасни връзки“, издание от 1841 г. Магазинът на улица „Риволи“ например носеше номер 186/4. Защото четвъртият пасаж на страница 186 започваше с буквата Р като „Риволи“. („Разбираш ли, Лизи?“ — „НЕ“ — „А е толкова лесно, струва ми се…“ — „Хана, да не искаш да кажеш, че години наред си водила счетоводството си по този начин?“ — „Да, около двайсетина години. Вървеше много добре. Само аз можех да го разбера.“ — „Шашваш ме!“)
На тези сладки овчици (най-много два сантиметра), целите къдрави, тя добавяше не по-малко накъдрени опашчици, когато предприятието, което представляваха престанеше да има дългове и станеше печелившо…
Слагаше им по един крак, когато същото това предприятие преминеше бариерата от хиляда лири печалба годишно. (Овцата „улица Риволи“ вече имаше седем крака, а тази за салона на площад „Сент Джеймс“ биеше всички рекорди с единайсет.)
— Това е най-абсурдната счетоводна система, която някога е измисляна — беше възкликнал саркастично Поли. — А какво ще правите, когато ще трябва да сложите седемдесет и пет крака на всяка овца? Между нас казано, те приличат на овци, колкото аз на китайския император. Защото отгоре на всичко рисувате страшно лошо!
— Критиките ви в областта на изобразителното изкуство изобщо не ме засягат — бе отвърнала Хана. — А ако се наложи, ще превърна овцете си в таралежи. И ще ги нарека Поли за спомен от вас: едно поли, две полита, три полита… И ще добавя съответните бодли.
Индустриалците, които така демонстративно я пренебрегнаха в апартамента в „Риц“, предложиха сдружение. Готови били да вложат големи пари. Имали грандиозни планове, мислели за по-широка мрежа, обхващаща цяла Европа (поне на пръв поглед като че ли не знаеха, че тя вече се е настанила навсякъде — е, толкова по-добре, ще се изненадат в деня, когато пристигнат с големите си мъжки ходила и те да се настанят!) и която щяла да продава козметичните продукти, създадени от „работодателя“ на Хана. Продукти, към които можело да се добави парфюмерия („защото аз не съм се сетила още, тъпаци!“ изхили се вътрешно Хана)…