С обичайната си досетливост Поли добре бе разбрал играта, която тя бе подхванала. Той задаваше въпроси, стараеше се да накара тримата мъже да кажат колкото се може повече, да научи максимума за техните проекти. После потвърди, че интересните им предложения ще бъдат предадени „на когото трябва“ и ще им отговорят възможно най-бързо.
Индустриалците си тръгнаха с достойнство.
— Хана?
— Няма да се сдружа никога с когото и да било.
— Рано или късно те ще се изпречат на пътя ви.
— Ще ги спъна. Толкова по-зле за тях. Никакви съдружници. Затова пък…
Тя стана и се заразхожда из стаята.
— Седнете си, Поли, моля ви. Поли, искам да създам други дружества.
— Като в Австралия?
— Точно така. Едно за козметичните салони, едно за магазините и така нататък.
— Непромокаеми отделения, каквито сега правят във флотата, прочетох това в „Таймс“. Разбрах.
— Сигурна съм. Анонимни дружества, това сигурно може да стане.
— Сигурно.
— Но върху които единствено аз ще имам контрол.
— Добре.
— На които да продам знака си, веднага.
Той кимна.
— Мога ли да разчитам на подробен проект през юни? На петнайсети?
— По-рано.
— Плащам ли ви достатъчно, Поли?
— Струва ми се. Смятам тия дни да купя Бъкингамския дворец от госпожа Виктория. После може би и Тауър в Лондон, за да подредя колекциите си от табакери. Хана, кога трябва да отговоря с „не“ на тримата господа?
— Накарайте ги да чакат колкото се може повече.
— Като им оставя надежда за положителен отговор?
— Точно така.
— Искате ли да се осведомя за тях?
— Аз вече се осведомих. Двамата шотландци са без значение. Имат пари, но не и идеи, те са просто банкери. Имам цяло досие за тях.
— А третият?
— Петер Ван Ейкем, четирийсет и шест годишен, роден в Батавия, женен, три деца, от които една дъщеря на осемнайсет години, тя е най-голямата, прилича на накълцано кисело зеле, боядисано в розово. Има любовница танцьорка в „Ла Моне“ в Брюксел. Име и презиме на танцьорката: Матилда Бейлен; на деветнайсет години и седем месеца и е бременна в петия месец, благодарение усилията на гореспоменатия Ван Ейкем — поне тя твърди така. Семейството Ван Ейкем има голямо състояние, част от него е в Индонезия, друга част в Южна Африка. Специалисти са по златните мини и подправките. Нашият човек смята, че е гений в сделките.
— А такъв ли е?
— Повече, отколкото аз бих искала и по-малко, отколкото той си мисли.
— Може ли да ви създаде неприятности?
— Ако е способен да направи кремове, равни на моите, да.
„А той не е способен. Кой ли би могъл?“, помисли си тя не без гордост.
Имаше основание. Смяташе, и с пълно основание, че в козметиката е с десет години напред от който и да е в света.
Сведенията за Рамзи и Рос, както и за Ван Ейкем бяха събрани от Мариан Каден. Естествено. През 98-а Мариан почти напълно се бе изградил като личност. А това означаваше, че под привидната мудност, почти неспособност за действие и дори посредствен интелект се криеше много остър ум. Никога не казваше нищо, което не бе проверил лично; всяко пристрастие му беше чуждо; освен това имаше смайваща памет. Поиска от Хана разрешение да наеме окончателно трима от братята си, макар че вече ги използваше като пратеници и агенти. Тя каза „да“; не искаше той да си губи времето с маловажни неща. Впоследствие той лично отстрани един от по-малките си братя — недостатъчно способен според него. Първия от другите двама назначи за една година като контрольор в експедиционния отдел на фабриката в Еврьо, втория изпрати на свои разноски в Лондон и му намери служба като нисш чиновник в Сити със задача да научи английски и финансово дело. Хана му предложи да поеме разходите за тази подготовка. Мариан спокойно отказа. Показа й собствените си сметки („никога не ще скрия нищо от теб, Хана, никога; и ще се занимавам със собствените си сделки, единствено в свободното си време, след като свърша твоята работа“), сметки, които показват, че е на път и той да забогатее.
Все така с одобрението на Хана — всъщност по нейна молба — той състави група за наблюдение и осведомяване. Нарекъл бе хората си Поровете. Отначало трябваше да държат под наблюдение салоните и магазините. С течение на времето дейността се бе разраснала. Именно Поровете бяха събрали сведенията за Рос, Рамзи и Ван Ейкем (тоест през април 98-а.)