Но, слава богу, той беше нечестен и алчен…
И през декември 98-а разбрах, че го държа в ръцете си…
— Единайсет момичета общо — съобщи Мариан на 6 декември 98-а. — Две в Париж, три в Лондон, другите са в Берлин, Анвер, Прага и Цюрих. Пет от тях са това, което наричаш козметички, шест са продавачки. Наел ги е всичките и им е подписал договор, с който им гарантира заплата, двойно по-голяма от тази, която ти им даваш. Събрани са в Лозана, изцяло на негови разноски, и се занимават с обучението на петдесет други млади жени.
— Ван Ейкем лично ли действа?
— Използва своя търговски посредник, някой си Вилфрид Мееюс. Събрах сведения за него.
— Какво преподават в Лозана?
— Всичко. Всичко, което ти си измислила. Дума по дума. Имам текстовете на лекциите.
— А как ги получи?
Записал беше сестра си (една от шестте си сестри) като ученичка козметичка!
— О, Мариан!
Той не се смееше. В неговите очи това безсрамно плагиатство си беше чисто и просто кражба. Макар и непълна кражба, защото в ескадрона, който Ван Ейкем формираше, нямаше човек, способен да командва.
— Би могъл, естествено, да избере за този пост някой мъж, но досега те е копирал във всичко. Следователно е логично да се допусне, че ще търси жена. А жените, които имат опит, не се срещат под път и над път. Ще трябва…
Млъкна и впери поглед в Хана. Чудо — той се усмихна.
— Разбирам — каза той. — Освен ако не му се помогне, така ли?
— Точно така — отвърна Хана.
И се спряха на едно име.
Скандалът избухна след няколко дни. Между Хана и Жана Фугарил, директорката за Франция. Жесток (скандалите им бяха забележителни, ала този мина всяка граница), но най-вече публичен — много служители и дори клиентки присъстваха на него на улица „Риволи“. Повод за караницата: инициативата на французойката да отвори магазин в Монте Карло, без да пита началничката си. Тонът се повиши, достигна бясната ярост на жени, които се сблъскват, особено след като Жана заплаши, че ще докладва за това на „истинските господари“ в Лондон, които ще отсъдят.
И наистина Жана замина за британската столица и се върна след два дни с посърнало лице — очевидно „истинските господари“ бяха отсъдили в полза на Хана…
На която тя повече не проговори.
На 7 януари 99-а с нея се свърза направо Вилфрид Мееюс. (Този ден Хана беше в Лондон. Преди три дни бе открила Мендел, и се чувстваше на седмото небе от щастие.)
Жана отблъсна първите предложения на Мееюс. Да, вярно е, че изобщо не се разбира с „малката полска мръсница“. Но все пак няма да напусне една служба, която й носи седемдесет и пет хиляди франка на година, без да се смятат процентите от печалбата. Седемдесет и пет хиляди франка? Мееюс бе слисан от размера на сумата. „Какво си мислите, господин Мееюс? Без мен тази дейност няма да я бъде и два дни. В Лондон просто признаха заслугите ми…“ И показа договорите, които имаше с Туейтс, те доказваха истинността на думите й.
Мееюс си тръгна впечатлен…
… И отново се обади на 16-ти същия месец. (На 16 януари, след като бе стоял една седмица, Мендел Визокер бе напуснал Лондон и бе започнал издирването на Тадеуш.)
Мееюс дойде с нови предложения: седемдесет и пет хиляди франка годишно, договор за три години, два процента от печалбите. Жана пак отказа. Това не я интересува…
… Но ако й предложеха сто хиляди на година, договор за пет години, плюс още сто хиляди франка за уравнение, нещо като премия за смяната…
Добре, би могла да се задоволи с осемдесет хиляди годишно за пет години. Плюс премията, която трябва да й бъде платена веднага…
… И при условие че преди да реши, да има възможност сама да се увери в сериозността на начинанието, в което й предлагат да се ангажира. Това опознаване трябва естествено да стане тайно. Или приемат, или се отказват. Холандците приеха.
В края на януари тя направи обиколка на всички заведения, подготвени от Ван Ейкем в Европа, преди едновременното им откриване през септември 99-а. Заяви, че е смаяна от лукса навсякъде (имаше от какво да е впечатлена — Хенри-Беатрис бе вкарал холандците в чудовищни разходи), но откри тук-там грешки в системата: „Браво за козметичните салони и магазините, поздравления за училището в Лозана, но какво смятате да продавате?“. Най-сетне й разкриха това, което дори Поровете на Мариан Каден не бяха успели да открият — една фабрика близо до Бреда, готова да заработи, и друга в строеж, край Берн, в Швейцария, една лаборатория в Страсбург, където вече са събрани десетина химици. И работят от няколко месеца. Те са успели да възпроизведат кремове във всички отношения еднакви с тези, които…