Но веднага бяха предупредили съдържателя на хотела си, че ще останат само една седмица.
Единият от двамата младежи, разбира се, беше Тадеуш Ненски. Той изобщо не изглеждаше на двайсет и седем години. На вид беше по-млад от спътника си, който, според проучването на Мендел, беше точно на двайсет и четири години.
За този спътник Мендел знаеше само две неща — беше немец, знаеше френски, а в странноприемниците неизменно даваше адреса на една къща в Париж. Името му не говореше нищо на Визокер.
Кой, по дяволите, изобщо бе чувал да се говори за Райнер Мария Рилке?
„… Не се самонавивай, Мендел — надяваше се, че тези двамата нанкат заедно. Макар че жестоко щеше да нараниш Сополаната, щеше да ти дойде много добре, ако Тадеуш беше станал педал и предпочиташе мъжете пред жените. Надежда, от която се срамуваше, но беше подхранвал известно време и която не се оправда: няма съмнение, че младежите обичат госпожиците, особено полякът. Той прекрасно умее да ги подхваща: в Соренто за нула време, само с една размяна на погледи, омая онази много красива жена, дето живееше в не по-малко красива вила. Ако не беше Рилке, на когото беше започнало да му доскучава, той вероятно още щеше да е в леглото на дамата. В Генуа и Флоренция беше същото, полякът напразно беше платил стаята си в странноприемницата, защото не живя в нея: две брюнетки му бяха попречили. Признай си, Мендел, дори това да те дразни, той обича флиртовете почти колкото теб…
… Защото е страшно красив, кучият му син!“
Именно тази констатация (а тя дойде незабавно, в мига, когато в Генуа зърна Тадеуш (дотогава той не го бе виждал), най-много вбеси Мендел. И в това отношение се беше надявал… Надявал се беше, че Хана малко е попрехвалила хубостта на своя студент, че го е идеализирала и го гледа с очите на влюбените… „Все пак може да се поспори за тази любов, която тя мисли, че изпитва. Просто се е привързала силно към него, още от седемгодишна възраст; изобщо не е успяла да дойде на себе си от голямото очарование и оттогава упорства с невероятен инат, както във всичко, което захване. Ето как едновременно може да си най-умната жена на света… и глупава като пън…“
Но не. Страшно-е-красив-кучият-му-син. От двайсет и три дни Мендел скандираше фразата наум; предъвкваше думите бясно. Този Тадеуш беше не само хубав, но и елегантен. Нека си признае честно — имаше класа. За три седмици наблюдение Мендел бе имал време да установи всичките му качества. Дори бе разгледал студента съвсем гол, докато се бе къпал с приятеля си немец и две доста хубави, също толкова разсъблечени момичета, в Анакапри, под замъка на Барбароса: „А ти наистина изглеждаше смешен, проснат като мида между две скали, докато наблюдаваше компанията с бинокъла си“.
Полякът беше великолепно сложен, няма съмнение.
След като първите му надежди бяха пропаднали, Мендел си беше създал други. Когато си хубав като този тип, непременно си глупав, изпълнен със самонадеяност и невероятно самодоволство, пълен кретен…
Но Визокер започваше да се съмнява и в това отношение. Случката със стихосбирката, която му помогна да открие Тадеуш, вече беше показателна. Започвайки издирването си през януари, Мендел най-напред се беше срещнал в Прага с Мариан Каден. Малкият беше пораснал, беше се развил във всяко отношение, но почти роднинската близост, зародила се между двамата мъже по време на голямото варшавско препускане, когато бяха умрели Пинкош Клоц, Пелте Вълка и някои други, се беше пробудила още щом го зърна. Двамата с Мариан отново си бяха допаднали чудесно. Може би заради общата си привързаност към Хана. Но и заради голямото сходство помежду им, сякаш бяха баща и син и сякаш беше просто грешка на природата, че не ги беше направила роднини. Мариан съобщи на Мендел резултатите от собствените си издирвания. Мендел беше поел щафетата. Беше отишъл във Варшава. Беше открил някаква следа, от периода след неговото арестуване наистина, но много стара, за да свърши работа. Нищо в щетъла на Хана, нищо и в съседното католическо село. Идеята на Мариан да порови из книжарниците породи у него друга. Хана беше казала, че Тадеуш щял да стане писател — беше го казала на седемгодишна възраст наистина, но когато човек мисли като нея…