— А Тадеуш Нюман тук ли е сега?
— Нямате късмет, господине. Тъкмо вчера замина на пътешествие из Италия, чух ги да си приказват, че ще посетят прочутия маестро Верди в Генуа. Говоря в множествено число, защото господин Нюман е с приятеля си господин Рилке, който пък е секретар на великия скулптор Роден…
В Рим четворката току-що бе влязла в един антикварен магазин на улица „Коронари“. Мендел се подпря на стената на една църква. За пореден път извади от джоба си сборничето със стихове, издадени в Мюнхен под името Томас Немо. Общо трийсет и две страници, двайсет и шест стихотворения. Беше ги чел и препрочитал, но оставаше все така объркан. Не че не разбираше думите. Ала какъв е този похват да се редят стихове, които дори не са равни помежду си и които, как да се каже, не се римуват. „Свободни стихове, беше му обяснил осведоменият издател с такъв тон, сякаш съобщаваше готварска рецепта на канибал. Чели ли сте Жюл Лафорг? Не. А Ведекинд? И него не. Знаете ли поне да четете?… Естествено, това не е Дюма или Пол Февал. Но е литература и то от най-стойностната. Момчето е, ако щете, от импресионистичната школа. Разбирате ли?… Не, вижда се, че не разбирате.“
Мендел щеше да го фрасне.
Четворката излезе от антикваря. През следващите два часа извървяха стотици километри в Рим, спираха тук, спираха там, отново тръгваха и отново спираха да се прехласват по някоя витрина. Мендел ги следваше и изчакваше; ненавиждаше да обикаля градове. Най-после се прибраха в Пинчо. Вечерта нямаше да излизат повече. Очевидно прилепчетата бяха поканили Тадеуш и Райнер у тях. Чудесен морал, Сополаната щеше да остане много доволна.
Мендел прекара нощта при една римска госпожа, срещната случайно, но още на другия ден отново тръгна да обикаля Вечния град, следвайки четиримата, понякога с файтон. На два-три пъти забеляза (с раздразнение, което го учуди) милувките, които си разменяха полякът и по-хубавото прилепче. Знаеше името й: беше американка и се казваше Мери-Джейн Галахър; дъщеря на един свръхбогат (естествено) индустриалец от Чикаго. Явно, опасността от женитба беше реална, защото се държаха като официални годеници.
Три дни по-късно обаче двойките се разделиха. Тадеуш и приятелят му взеха влака за Франция, защото отпуските им на секретари бяха свършили. А в Ница двамата млади мъже на свой ред се разделиха. Мендел проследи поляка до Монте Карло. Самият той отново се озова при жената, която вече му бе предложила постелята си последния път. Научи я на нови игри в леглото. Попълни сведенията си за Джон Д. Маркам и за неговата програма. Посланикът, днес пенсионер, май пишеше спомените си от престоя в руския императорски двор и щеше да дойде в Европа след известно време. Естествено, Тадеуш го чакаше.
Следователно Мендел можеше да се прибере във Виена. Но искаше съвестта му да е чиста. Изчака още почти седмица, дебнейки подходящ случай. Такъв му се представи, когато Тадеуш се качи сам в една кола без коне, марка „Рено“ — „този мръсник наистина умее всичко!“ — и замина за Ница. За щастие бе осведомил за намеренията си камериерките във вила Босолей, една от които случайно бе намерила Мендел съвсем по свой вкус.
В Ница полякът прекара часове в една библиотека, преспа в хотелчето на пристанището и на следващия ден все така безгрижно отиде да поскита из пазара на цветята.
Именно там Мендел го доближи, застана до него и се престори, че иска да купи букет карамфили, но знае само руски.
Заговориха се.
След пет дни Мендел беше във Виена.
— Изобщо не разбирам какво става — му каза Мариан. — Станала е…
— Луда. Но тя винаги е била такава, какво е различното?
— … станала е странна. Първо, постоянно ме следи. Обикновено ме оставя да работя спокойно, има ми доверие. Но откакто сме във Виена, не само че не ме пуска да замина, но и тя не мърда оттук. Или отсъства два-три дни по някоя спешна работа и веднага се връща. При всяко връщане е като орел, който кълве. По мен.
Мендел се засмя.
— Аз няма, разбира се, да кажа на никой друг, освен на вас — продължи Мариан. — Но това наистина ме тревожи, питам се какво я прихваща. Има проблеми с един холандец, но това не е истинската причина. Освен това въпросът е почти уреден. Не, има друго нещо, заради което е странна. Отложи датата за откриването на козметичния салон. А можехме да го открием. Всичко е готово. Цял екип козметички дойдоха от Париж и обучиха тукашни момичета, които са напълно готови. Никога не сме се старали толкова и не разбирам защо — Виена не е по-важна от Берлин. А в Берлин ми беше отпуснала юздите, едва дойде да хвърли едно око.