Сто и деветдесетте метра височина на „Уолдорф“ впечатлиха Хана. Но нищо повече. Пожела да отиде на Уолстрийт. Цял един ден тя и Тадеуш обикаляха крайната точка на Манхатън, от Клинтън Касъл до Бруклинския мост, съпровождани от един девер на Беки Сингър. Младият мъж беше точно на възрастта на Хана, почти на двайсет и пет години; роден беше в Ню Йорк, завършил бе Правния факултет; наричаха го Зеке, умалително на Закари; работеше като търговски посредник в известната фирма „Кун и Лоуеб“; семейството му бе емигрирало от Германия в края на 60-те години и за едно поколение бе натрупало огромно състояние: „Баба, дядо и родителите ми са минали през Клинтън Касъл, където приемаха емигрантите до преди десет години; сега Елис Айланд изпълнява тази роля“.
Борсата в Ню Йорк малко разочарова Хана; постройката беше скромна, но се говореше, че ще я достроят, трансформират и разширят и че дори ще добавят фасада с колони; а също така, че ще издигнат огромни здания на всички улици, успоредни или перпендикулярни на Уолстрийт, че е по-скоро квартал, отколкото обикновена артерия; над всичко това царуваше една наистина свирепа, ала много млада и много весела треска, която те караше да трепериш от възбуда: „Точно такава си представях Америка“.
— Тадеуш, тук искам да живея.
Изстреля думите още преди да осъзнае, че си ги е помислила. Машинката бе заработила, без тя да се усети.
… Разбира се, не бе искала да каже да живее на самата Уолстрийт. Но в Америка, да. До този момент не бе имала друга цел, освен „да отвори“ в Ню Йорк, както бе направила в Берлин или Виена, Рим или Мадрид и дори в Париж и Лондон. А свършеше ли офанзивата, щеше да се върне в Европа на улица „Анжу“ 10 или в къщата на площад „Сейнт Джеймс“. Там, където допреди няколко минути беше нейният щаб. Всичко току-що се бе променило. Тя беше сигурна, че е права. В Европа имаше чувството, че е отишла толкова далеч, колкото е било възможно, и че отсега нататък щеше да е достатъчно да усъвършенства, а това не беше особено ентусиазиращо. Докато в замяна на това тук…
— Тадеуш, това наистина е Нов свят!
Зеке Сингър ги заведе първо до най-крайната точка на Батъри, откъдето се виждаше Статуята на свободата (петнайсетина години по-рано Джон Д. Маркам бе присъствал на откриването й редом с президента Кливланд). После ги разходи из Манхатън, показа им пристанищните съоръжения по река Ийст, кръчмите по улица „Фултър“, площад „Хановер“ и красивото площадче „Боулинг Грийн“, откъдето първенците се изнасяха, за да се настанят в северните квартали около Парк авеню и край Сентръл парк; след това „Уолш“ и „Насау“, „Бродуей“ и църквата „Тринити“, Сити Хол, тоест кметството; най-сетне Сингър подкара колата по монументалната рампа на Бруклинския мост.
— Ти би могъл, ти би трябвало да пишеш на английски, Тадеуш… Способен си да го направиш така добре като Йозеф Корженьовски. Не казвам, че трябва да изоставим завинаги Европа, прекалено я обичаме и двамата. Всъщност странно е, че тъкмо аз ти говоря тези неща: защото все пак аз чрез теб станах американка…
Засипа го с милионите планове, които витаеха в главата й. Това, което е успяла да направи най-напред в Австралия, а после и в старите европейски градове, тя е убедена, че ще го постигне още по-добре тук, в тази огромна страна, където всички хора са емигранти като тях. Дори това тъй хубаво място, където се намират, е измислено и построено от немци от Тюрингия; Ото Сингър, съпругът на Ребека — Беки, който днес е толкова богат, е родом от Берлин; Симон Барух, чийто син Бернард е толкова умен, идва от Позен в Прусия, а е един от най-известните американски хирурзи, казват, че е първият, който е оперирал апендикс; а Морис Хилкит, роден в Рига, който един ден би могъл да стане кмет на Ню Йорк? А Сам Гампърс, който е създал Американската федерация на труда, а е видял бял свят в Лондон в семейство, дошло от изток? А братята Изидор и Нейтън Строс, чийто магазин „Мейсис“ е най-големият в света, „и които между другото толкова се интересуват от козметичните ми средства“?
Биха могли, би трябвало те с Тадеуш да си намерят или да си построят къща, освен апартамента, който ще наеме. Къща извън града, може би на „Лонг Айланд“, която той сам ще избере, ще напълни с книги, ще подреди по свой вкус…
„… По дяволите, Хана, това е ужасно — говориш му както мъж би говорил на съпругата си! Той го усеща и страда, макар да не го показва…“
… Която ще подреди по свой вкус, защото той ще работи там. Освен когато, разбира се, поиска да отиде в Европа, в Италия или Франция. А ще може да го прави всеки път, когато му се прииска. Най-добре ще е така да се организират, че да пътуват заедно. Защото трябва да е ясно, че той ще е напълно свободен; тя разбира, че това е нейно задължение — не бива да пречи на кариерата му на писател…