— В която няма да се меся, Тадеуш, заклевам се. А и защо да го правя? Ти си много по-талантлив, отколкото сам допускаш. Сигурна съм, че ще станеш много известен, много повече от мен с моите магазини и скапаните ми бурканчета с крем… Не се смей!… Добре де, не трябваше да казвам „скапани“. Още повече че не го мисля: обожавам това, което правя, вълнуващо е.
Точно както сигурно е много вълнуващо човек да пише, да си измисля, да твори. Тя го разбира, или поне го предусеща и дявол да го вземе…
— Извини ме, не трябваше да казвам „дявол да го вземе“… Ще внимавам как говоря, обещавам.
… И да му се не види (мога ли поне да казвам „да му се не види“? Не се смей!)… сигурно е възможно с огромната любов, която изпитват един към друг, да водят съвместен и в същото време успореден живот, каквото и да мислят тези скапани… загубени кретени, които няма да пропуснат да се кикотят и да сплетничат зад гърба им, да вървят по дяволите всичките! Сигурно ще му е нужно време да пробие, писател не се става за един ден. Въпреки че е по-скоро досадно да станеш прочут след смъртта си, никак не е хитро, по-добре е да си си сверил часовника. „Твоят върви… Не се хили глупаво: говоря наистина за часовника ти.“ Макар че…
Колата все така стоеше насред моста, който се извисяваше на четирийсет метра над реката.
— Тадеуш, къщата извън града, която ще намерим, трябва да е подходяща и за деца. И двамата искаме да имаме, значи можем да намерим терен за разбирателство… за предпочитане хоризонтален. Желая те, не сме се любили от тази сутрин… Да, знам: нямам срама. Усърдно се старая да се изчервя, но нищо не става…
… О, не, Зеке Сингър нищо не чува. Глух е, то се вижда!
За първото от трите деца, които ще имат — ако все пак той иска четири или пет, винаги могат да се спогодят — би предпочела да поизчакат. Ако е възможно. Но, разбира се, нищо не може да се предвиди. Най-добре би било да изчакат тя да свърши грубата работа по настаняването в Америка. В Ню Йорк, но и в други градове: Бостън, Филаделфия, Чикаго, Сан Франциско, който няма търпение да види („на Беки й е харесал, ще изпратя там Мариан при първа възможност. Като стана дума за Мариан, ще трябва да го оженим за Лизи. Тя много иска. Скоро ще стане на осемнайсет и започва да се отегчава от девствеността си. Ти ли ще кажеш на Мариан, че е сгоден или аз да се заема? Може би ще е по-добре да научи новината от мъж. В случай че би се докачил…“). Та значи в Сан Франциско, също и в Ню Орлиънс, Вашингтон, Монреал и Торонто в Канада, списъкът не е завършен. Би трябвало да стане доста бързо. Ще наеме Зеке Сингър. Както и Джошуа Уин, препоръчан от Джон Д. Маркам. Още повече че Джошуа има умна жена, която знае да смята и която „е акула, почти като мен, не я е срам“. Накратко, тя ще се организира, страхотно забавно е да се гради. По повод на граденето тя вече замисля строежа на една сграда, много висока, само нейна, а най-отгоре ще пише с големи букви ХАНА. Не веднага, но след пет, шест години. Избрала е мястото: срещу „Уолдорф“. За архитекта вече има едно име наум: Луис Х. Съливан. Освен ако не се обърне към младия ученик на Съливан, някой си Франк Лойд Райт, казват, че бил гениален.
— Като говорим за Беки, не се увъртай толкова около нея. Нищо, че ми е приятелка от детинство и най-хубавата жена в Ню Йорк… Да, знам, че и ти си го забелязал, негоднико… Добре че е толкова красива, всъщност. Това й позволи да сключи този брак, защото инак да си вдовица на някакво равинче от Полша и умна като сандвич… Не, не съм ревнива, изобщо не съм, боже, каква идея!
Добре де, малко е ревнива. Но всъщност обича Беки. Нали тя я свърза с братята Строс от „Мейсис“? И тъй като нейните кремове и лосиони трябва да завладеят целия американски континент, ще е много полезно да преговаря с всички големи магазини.
— О, мили мой, любов моя, заедно ще успеем и ще живеем изключително! Искаш ли да се обзаложим, че първото ни дете ще бъде момче и ще ти е одрало кожата? Много държа, любими мой, искам двама Тадеушовци, еднакви като две капки вода… Дали да не влезем в „Уолдорф“ да се любим?
Тадеуш понечи да даде знак на Зеке Сингър да потегли, но Хана спря жеста му. Срещу тях, от Бруклин към Манхатън идваха четири коня и теглеха една великолепно украсена кола. Беше демодиран впряг, царствен впряг, който огласяше въздуха с музиката на звънчетата си. А се управляваше от…