Така започнаха срещите им по пилпул (как изобщо се стигна дотам, на равина не му беше много ясно). Абсолютно оригинална измислица на евреите в Полша, които всички до един знаеха да четат и пишат в една страна, три четвърти от чието население беше неграмотно, пилпулът беше гимнастика на ума, в която се приемаше, че по принцип двамата противници знаят Талмуда ако не идеално, поне еднакво добре; ерудицията, следователно и превъзходството на единия от събеседниците над другия се установяваше чрез измислянето на най-необичайни аналогии между текстове, които видимо нямат никаква връзка, чрез изграждането на съвършено невероятни силогизми между края на даден трактат и средата или началото на някой друг, чрез събирането на части от два или три различни цитата и доказването, че това може да означава нещо. Това беше квинтесенция на образоваността на ума, в сравнение с която споровете на византийските свещеници, обсадени от турците, за пола на ангелите, бяха залъгалки за бавноразвиващи се. Първите три години побеждаваше равинът и много се забавляваше; но когато Хана стана на тринайсет години, тези почти ежеседмични битки взеха понякога да завършват наравно: без да знае свещените книги наизуст, Хана даваше доказателства за поразителна гъвкавост на ума. „Ех, ако беше момче“, често си мислеше равинът…
… Точно в този ред на мисли, по асоциация се досети за нещо. Попита:
— А брат ти Симон?
„Започна се“, помисли си Хана. Отвърна:
— Във Варшава е. На осемнайсет години е и е много добре, учението му също върви добре. Не е по-глупав от преди. Но не е и поумнял. Писа ни за Пасха.
Бяха празнували Пасха преди две седмици. Равинът отново се почеса по брадата. Ясно се виждаше, че е объркан.
— Да започнем отначало — каза той.
— Чудесна идея — отговори Хана.
— Мълчи.
— Мълча — рече Хана.
— Идваш и ми казваш, че вторият ти баща Береш Корзер, който е на седемдесет и пет години…
— … Но все пак успя да направи на майка ми две деца…
— Млъкни.
— Млъквам.
— … Че вторият ти баща Бериш Корзер, който е на седемдесет и пет години, те гледа похотливо…
— Меко казано — каза Хана. — Ако само гледаше, щеше да е добре. — Усмихна се на равина. — Добре. Млъквам.
— … те гледа похотливо и се опитва да те… опипва, докато майка ти я няма.
Равинът замълча, очаквайки нова забележка, но о чудо, този път тя не продума. Той продължи:
— Ако може да ти се вярва, това продължава месеци, от миналата година и дори отпреди това, откакто си започнала да правиш ритуалните къпания при менструация. Пак според теб, не си посмяла да кажеш на майка си дори и когато Береш Корзер ти е предложил да се ожени за теб, след като се разведе с нея. Предвиждал даже да отиде да живее в Лодз, където има роднини, а ти да го последваш. А в замяна на всичките тези пламенни обещания, той иска да получи от теб…
Равинът се запъна, търсейки подходящата дума.
— Нещо като предвкусване — предложи безизразно Хана.
— Честта да е първи — казва равинът. — И този сатана, който изглежда съвсем грохнал, та чак неспособен да премести и един стол, не престава да те преследва всеки ден. До такава степен, че не можеш да издържаш и единствено за да запазиш щастието на майка си, на брата и сестра си от втория брак, не виждаш друг изход, освен да напуснеш щетъла и то възможно най-бързо. С каруцата на онзи нехранимайко Мендел Визокер, който беше приятел на покойния ти баща — Бог да го прости, нека почива в мир! И да идеш във Варшава. Варшава, където е брат ти Симон и където, по някакво съвпадение, имам по-млада сестра, която би могла да те подслони и да ти намери работа…