— Няма да остана тук, Мендел Визокер.
Той я стрелна със заинтригуван поглед, мислейки, че тя говори за Варшава изобщо. В същото време подкара двата коня по една права улица и след малко спря. Закачи поводите. „Пристигнахме.“ Посочи едно магазинче, на чиято витрина с почти нечетливи надписи, толкова бе избеляла боята, съобщаваха, че в него се продават мляко, сирена и яйца. Погледна Хана:
— Къде няма да останеш?
— В този квартал. Още по-малко при тези хора.
— А във Варшава?
— Във Варшава може би.
В този момент един минувач разпозна Мендел и му се обади. Заприказва се с Мендел. Хана, която в това време бе разгледала магазинчето и бе установила, че то определено е зловещо, сега се интересуваше от новодошлия (машинално бе отбелязала в начина, по който Мендел му отговори, враждебност, която я заинтригува). Мъжът беше на около трийсет години, носеше панталон от жълто ламе, синьо сако на сребърни кръгове и червена риза. Имаше големи и много красиви черни очи, които изучаваха Хана със спокойно безсрамие. Попита Мендел коя е тя.
— Племенницата ми, в известен смисъл — отвърна Мендел.
— Не знам дали съм му племенница — каза Хана, — но той със сигурност не ми е чичо. (Тя смело издържа черния поглед; мъжът беше много красив, по някакъв свой си, хулигански начин.) — А вие кой сте?
— Пелте Мазур.
Черните очи се смееха.
— Визокер, на твоята уж племенница винаги ли й е толкова остър езика?
Докато питаше, очите му опипваха тялото на Хана, цялото й тяло, като дори той се наведе, за да я разгледа по-добре и по изражението му се разбра, че наистина одобрява това, което вижда.
— Хана — каза тогава Мендел Визокер с опасно провлачен глас, — този негодник, който стои пред теб, се нарича Пелте Вълка. Избягвай го.
— На колко е години? — попита Пелте.
— На трийсет и пет — отвърна Хана, преди Мендел да успее дори да си отвори устата.
Пелте Вълка прихна да се смее, но в следващия миг краката му се отделиха от земята и той увисна във въздуха, на трийсет-четирийсет сантиметра над тротоара. Огромната ръка на Мендел просто се бе протегнала, едрата му лапа го бе сграбчила за врата и го бе повдигнала над земята.
— Чуй ме, Пелте — каза Мендел много нежно, — добре ме чуй: ако докоснеш малката, ако само й продумаш, ще ти счупя двете ръце и дори гръбнака. Разбираш ли ме ясно, Пелте?
— Мисля, че да — отговори Пелте, който бе започнал леко да се задушава.
Около тях започнаха да се трупат хора. Мендел се усмихна и попита:
— Според теб, Пелте, аз шегувам ли се? Мислиш ли, че съм способен да ти счупя ръцете и гръбнака?
Вълка изпелтечи нещо трудноразбираемо.
— Говори ясно — каза Мендел като продължаваше да се усмихва.
— Мисля, че си напълно способен.
— Много добре — каза Мендел, разтвори пръсти и отпусна примката си, — а сега изчезвай, Пелте!
За момент проследи с поглед мъжа с жълтия панталон, който се отдалечаваше към улица „Крошмална“ и се усмихна отново убийствено студено, когато Пелте, тъкмо преди да завие, се обърна и му отправи неприличен жест. (Хана си мислеше, че сигурно е неприличен — в книгите никога не бе чела нищо по този въпрос.)
— Сега да се занимаем с теб — подхвана Мендел. — Какво означава всичко това, не искаш ли да останеш при сестрата на равина?
— Няма да остана и толкоз.
Хората се разотидоха и по лицата им Хана прочете разочарование, че не е станало никакво сбиване. Мендел Визокер въздъхна — той и Хана все още бяха един до друг на седалката на бруска.
— Чуй ме добре, Хана — каза той със същите думи и със същия опасно спокоен тон, с който бе заплашил Пелте Мазур, — доведох те във Варшава както ти искаше. Защото беше по-добре да го направя аз, а не някой друг, и защото майка ти и равинът бяха съгласни. Затова се отклоних от пътя си, загубих време за сделките си; нямам нищо против да изгубя още малко, но не прекалено. Затова, едно от двете…
— Не напуснах щетъла си, за да дойда да живея в друг щетъл, малко по-голям от първия и с фенери по улиците.
— Едно от двете — или послушно оставаш при сестрата на равина, ако тя те приеме, така че да те намеря тук при следващото си минаване, или ще ти вържа ръцете и краката, но най-вече ще ти запуша устата и ще те върна в твоя щетъл. Аз отговарям за теб.