И си забрани да го моли да спре.
Точно този спомен щеше да се запечати в паметта й: поражение. И всички следващи срещи от края на лятото до зимата на 1892-а, които щеше да има с Тадеуш в стаята в квартал Прага, щяха да бъдат белязани от него. До такава степен, че тя вече дори не знаеше желае ли го. Но да, желаеше го, както дори в мечтите си не си бе представяла, че може да се желае един мъж. Ала дори и когато болката бе изчезнала, дори когато тялото й свикна с това на Тадеуш, нищо или по-точно нещо съвсем незначително заместваше болката.
Толкова незначително, Лизи. Не изпитвах почти нищо, когато беше в мен. Любовта ми към него сякаш изчезваше някъде. Започнах да мисля, че съм саката. И наистина в известен смисъл съм била. Шестнайсет-седемнайсетгодишната Хана, Хана от Варшава живееше с трескавата възбуда, с абсолютната потребност, с фанатизма на младостта. Искаше да получи всичко и не знаеше да дава…
За да открие втория магазин, Хана трябваше да намери подставено лице и то поляк. Тя не можеше да управлява магазина, заради възрастта си; а Добе, след като даде съгласието си, отказа да се занимава с това — мъката, с която се движеше Копата Сено, а и затвореният й характер бяха причините да откаже.
Подставеното лице се наричаше Слузарки. Лейб Дейтш препоръча името му тогава…
… и го предложи още един път, през декември 91-а, когато бяха изправени пред необходимостта да имат официален управител на третия магазин.
В третата сделка, която бележеше нов етап, много по-важен от първите два за развитието на Хана, вече не ставаше дума за бакалски стоки, дори и изискани като тези в магазинчето при Арсенала: този път ставаше въпрос за мода, дамска мода. Мариан Каден щеше да е единственият, макар и страничен свидетел на това начинание — дори Ребека нямаше да знае нищо, което наистина беше учудващо като се имаше предвид приятелството между двете девойки. Каден разбра за проекта за първи път към средата на октомври, когато Хана го попита дали няма в полската страна на семейството си някой доверен човек, от когото ще се искат само определени часове присъствие, добър външен вид и способността да подписва документи, без да се мъчи да ги разбира. Каден успя да открие някакъв далечен чичо, който е бил учител преди да се захване с политика по време на антируския бунт от 1863-а. Чичото прие и бе одобрен за управител от двамата съдружници след люта кавга между Лейб Дейтш и Хана, която Мариан щеше да запомни.
Двама, а не трима съдружници — Добе Клоц не беше включена в сделката и също като Ребека изобщо не подозираше за нея. А това нямаше да остане без последствия.
И така, третият магазин беше отворен в началото на месец декември на 1991 г. Естествено това не беше голям магазин с десет или петнайсет продавачки, по подобие на онзи, в който Хана бе купила първата си рокля — помещението беше малко и имаше само две работнички, наети от самата Хана; намираше се на две крачки от „Краковски кръстопът“, в самия център на града.
Обстоятелството, че Хана бе успяла да доведе до успешен край плана си, без да разкрие каквото и да било на Ребека, а още по-малко на Добе Клоц, бе лесно обяснимо: от месеци тя разпределяше времето си между двете бакалници, ходеше от едната до другата, когато се налагаше, следователно работното й време не можеше да бъде контролирано — доказателство бяха срещите й с Тадеуш, които също ставаха без знанието на Копата Сено.
А как бе убедила Лейб Дейтш да я последва в тази нова авантюра, Мариан никога нямаше да разбере. Той беше запомнил само цифрата две хиляди и четиристотин рубли, сумата лични пари, които Хана бе вложила…
… а още и това, че Хана беше първата клиентка, като бе избрала за себе си своята втора рокля „за дама“ в черно и наситено червено като първата, но с малко деколте и преди всичко с копчета отпред.
Първите признаци, че Хана започва физически да не издържа, се появиха в средата на октомври. Ребека ги забеляза, разтревожи се. „Просто лека умора“, обясни Хана. И наистина след няколко седмици състоянието на момичето сякаш се подобри. Нещо повече, от декември тясното лице се позакръгли и засия с особен блясък, в което Ребека със своята неопитност виждаше благотворното въздействие от връзката с Тадеуш.
В известен смисъл тя не се лъжеше.